Големия голбал и отровния нексус ТВхСпорт

15 Октомври e  Международен ден на незрящите - Ден на белия бастун

'Имате ли опит с незрящи?'

'Ами, не... проблем ли е това?'

'Не. Не е проблем, те са си като зрящите.'

Това беше част от първия ми разговор по телефона с Др. Янев, който е председател на Спортен Клуб за Интеграция Витоша. Отзовавах се на една обява за доброволци за края на Септември.

Така един уикенд, заедно с още десетина доброволци, помагахме а Турнира за Купата на България по Голбал. Голбалът е параолимпийски спорт, в който се състезават незрящи хора и други, като играчите носят маски за да са в еднакво положение. Има по трима състезатели от един отбор на терена, голяма топка със звънчета вътре, и много правила за които трябва да следят помощниците от съдийската маса.

 Полувреме, Болид - България

Спортът е много вълнуващ като схванеш правилата, а за атлетите със сигурност още повече. Участваха отбори не само от България, а също от Унгария, Румъния, Босна-Херцеговина и Гърция в мъжкото първенство. Имаше страхотни емоции – как човек може да прави такива финтирани удари към противниковата врата, без дори да вижда, не мога да си представя. Отборите и треньорите им пък не се свенят да оспорват съдийските решения. Гръцкият отбор например напусна първия си мач, защото отчете две значими съдийски решения като грешки. 

По време на игра в залата трябва да се пази абсолютна тишина, защото само звънтенето и звуците от движенията на противника подсказвт на играчите в защита откъде идва атаката. Това прави отзивите от публиката още по-взривни, когато се чуе съдийската свирка и може вече да се шуми. При все безплатния достъп, по мои наблюдения бяха едиици наблюдателите в залата, които да не бяха част от организацията или от някой от отборите, дори и на напрегнатия финал.

***

Никога не съм била от тези хора, които живеят за да гледат спорт по телевизията. Те са достатъчно много, а още повече са тези, които се включват само когато има преиодично международно събитие “от световна класа” – и тези страшно мого хора за компаниите, рекламиращи в телевизията, са безценна, разнородна аудитория.

Безценна, защото спектакълът на “големите дербита” има един куп скрити жертви, които нито рекламодателите, нито телевизиите, нито дори тези от зрителите, които след това стават потребители някога заплащат. Става въпрос за безвъзвратни човешки жертви, и за някои пагубни според мен явления породени от телевизионната запалянковщина.

Сигурно вече са ви попадали материали за нечовешките условия на труд, в които Катар впряга мигранти от страни като Непал и Индия за играждането на цял град за световното първенсво по футбол след девет години. (Ако не са, има добра статия в Тема, “В катарския пъкъл” от Владимир Митев, или в Guardian). Изглежда не само се потъпкват всякакви права на работниците, които без документите си се превръщат в затворници в един адски горещ трудов лагер, а самият избор на Катар за събитието е плод на поредица подкупи. Въпреки всичко, ФИФА още не смята за нужна промяна в плановете за първенството.

Естествено, не само близкоизточна държава може да допусне такива практики в името на приходите и престижа от едно световно спортно мероприятие. Зимните Олимпийски Игри планирани за Сочи през 2014 са по-нашумели покрай мобилизацията за бойкот на защитници на гей общността, въз основа на криминализирането на хомосесуалните прояви в Русия. Но освен това, в подготовката за игрите също изникват сведения за нарушения на основните права на работниците (предимно Кавказки мигранти) и за принудително изселване на жителите на района, да не говорим за екологичните последствия. 

В Америка пък изкривяванията свързани с продаването на спорт по телеизията се въртят в ежегоден, изключително изгоден цикъл. Половин минута реклама по време на Суперкупата по Америкакнси футбол струва средно 3.5 милиона долара през 2012 и 4 милиона долара  през 2013 (14% годишен ръст). Но тези невероятни суми се въртят между телевизиите и рекламодателите, малко от тях имат пряка връзка с отборите, а още по-малко с атлетите след като те приключат кратките си кариери като такива. Шоуто трябва да продължи, на всяка цена:

• През Април 2013, бивши футболисти повдигат обвинение на Лигата за дългогодишно прикриване на фактите за последствията от травми на главата. Не се стига до дело, но през Август Лигата изплаща 765 милиона (равно на малко над час и половина Суперкупни реклами по актуални цени) на над 4,500-те бивши атлети и техните адвокати, като същевремено избягва отговорност за подобни бъдещи искания.
• През 2012-та година излизат наяве престъпленията на Джери Сандъски, дългогодишен треньор на един от най-тачените отбори и дългогодишен активен педофил. Осъден е за 45 престъпления, част от които са имали свидетели, но репутацията и положението му дълго време са го изолирали от отговорност. По време на делото и след него, феновете на отбора и спорта трудно преглъщат истината и подозренията, които изникват към приближените треньори и атлети. Кой какво е знаел, и доколко парите и славата са били мотивация за бездействие? Получава се един вид всенародна психилогическа травма, подобна на тази която изживява Английската общественост със Джими Савил.

По ред причини, за в бъдеще когато така или иначе не гледам индустриално-крупни спортни първества по телевизията, ще се потупвам по гърба за принципостта си да ги бойкотирам. Предполагам, че за истинските фенове има по-адекватни начини да подкрепят спортистите. Помислете за своето лично отношение и ако се сещате за нещо по-ефективно, споделете.

Вчера трябваше да игреам мач - и следователно с мъка събрахме няколко човека, защото много хора още не са се върнали. В противен случай (ако нямаме поне 5 от 7 играчи) ни цакат от лигата, тоест губим точки а и плащаме на всичко отгоре $50 за загубеното време на другите. Но накрая се оказа, че не ние, а другия отбор няма достатъчно играчи, та ние не играхме официално - трети отбор без достатъчно хора ни взе за резерви. Поне не ходихме изцяло напразно. А на всичко отгоре и малко поваля... въобще, времето не беше приятно. Мислим в четвъртък да си направим едно парти, за поощрение на отбора - пък който се върнал, върнал.
Между другото, ето какво се случи на моите любими дънки:По-точно вече имаха толкова голяма цепка на коляното че много ме дразнеха, та ги отрязах. Може би нещо ще излезе и от крачолите.
А това по-долу е един друг пай - корите ги продават по 2 в опаковка, така че ме подтикват да творя. Тоаи е с консерва праскови и нишесте, а отгоре е сметана. Следващия път мисля да опитам нещо изцяло кокосово, с малко лимон или мента.

АААх, мина Деня на Благодарността - и с него тук се отприщи 'празничния' сезон, тоест има още повече и по-натрапчиви реклами постоянно и навсякъде, за разни измислени намаления.
Ние изкарахме кротко, със силна закуска, тъй като не смятахме да готвим други неща. Повечето студенти заминаха на някъде, все пак е семеен празник, и за това беше доста скучен ден - с допълнително дразнение защото останалите гледат американски футбол цял ден, което аз намирам почти толкова досадно колкото формула-1 ;( .
Привечер точно започвах да се ядосвам че поне не се заех с някаква мащабна гозба за да се забавлявам повече, пък и малко ме беше яд да изпусна изцяло пуйките и тн., когато неочаквано една съседка се прибра от някъде и ни даде огромна чиния с пуйка и пълнеж и gravy (което е един солен мазен сос). Тази своевременна намеса ме развесели значително, но също така причини скоропостижен плонж в леглото.
Следващите почивни дни също са доста лениви, но сега отново се потапям в задачките, защото май няма да се свършат сами.