има ли смисъл да се мобилизираме против насилието над жени?

Извадки в свободен превод от статия на СиЕнЕн (автор Мони Басу)

(оригинал: http://edition.cnn.com/interactive/2013/11/world/india-rape/?hpt=hp_c4)

Момичето, чието изнасилване промени Индия: МатураДасайгандж, Индия 

Била е на 14, може би 16, когато са я изнасилили. Било 1972-ра, аз бях на девет. Индията от нейната младост е и тази от моята – освен че тя е расла в отчайваща бедност.

...

След случилото се, все едно да е носила червен знак на гърдите си. Такава беше стигмата от изнасилване в Индия тогава. Беше смела, защото проговори и направи нещо, което малко жени по онова време биха сторили. Вкара делото си в съда.

Но най-висшият съд в страната не и повярва. Съдиите отмениха присъдите на нападателите и, двама полицаи които настояваха, че са невинни, и ги освободиха.

Нейният случай беше монументален, и от социална и от правна гледна точка. За пръв път предизвика протести против изнасилване в Индия и доведе до реформа на закона за сексуално насилие. Породи женско движение  в Индия, изникването на многобройни правозащитни групи. Най-после, хората започнаха да виждат насилието на полова основа, като това което е: брутален показ на сила.

...

Ето тъжната истина за Индия: Жена бива изнасилвана всеки 20 минути.

…

Изнасилването се забравя в безмълвие.

...

“Беше хубава. Светлокожа,” казва позната. “С прост характер.”

Родителите и починали докато била малка и тя, разбира се, се научила да се справя сама. Живеела с един от двамата си братя, Гама, пастир и общ работник. Матура припечелвала пари като прислужница.

Понякога, работела за жена на име Нуши и била в къщата и. Там се запознала с племенника на Нуши. Ашок Кодапе бил висок, строен и сирак като Матура.

…

Матура и Ашок се влюбили. Развили интимни отношения и решили един ден да се оженят. Нуши се държала с Матура като със снаха. Сред племенните общества, подобни връзки не са рядкост. Но в по-широкото общество на Индия, била провалена жена, като неомъжена но полово активна.

Братът на Матура не одобрявал.

…

През Юни 1974-та, районният съдия оневинил нападателите и. Нарекъл я “шокираща лъжкиня”, чието свидетелстване “било изпълнено с неистини и невероятности”. Била свикнала да прави секс и е дала съгласие на полицаите, казва съдията. Измислила си изнасилването за да изглежда непорочна пред любовника си.

Делото отива при Върховния Съд на Бомбай в Нагпур. На 12-ти Октомври, 1976-та, съдът отрича оневиняването на двамата полицаи. Ганпат е осъден на пет години за изнасилване; Тукарам на една година за “посегателство или престъпна употреба на сила с цел опорочаване”.

Каквото чувство за справедливост да е изпитала Матура, било е за кратко. През 1978-ма при обжалване, Върховният Съд на Индия отменя присъдите. Смята, че Матура е дала съгласие, защото не е крещяла, и нямало видими рани по тялото и.

…

Мисля за разбунените тълпи в Делхи[, които очакват присъдата в случая на Нирбая на 14ти Септември ]. Биха ли се застъпили за Матура, така както за Нирбая?

Питам Мешрам[, друг неин познат от онова време.]

Той казва, че нагласите много са се променили от 70-те години, не само сред хората, но и сред тези на власт. “Ако би станало днес,” казва той, “сигурен съм, че щяха да ги осъдят на поне десет години затвор.”

...

Твърдо решена да не бъде изоставена, Матура се съгласява на брак с мъж на име Багван Атарам и се мести с него в друго село. Надява се да остави случилото се зад себе си. Това е изборът на много жертви на изнасилване: да си мълчат.

...

На осми Март, 1980-та, Международния Ден на Жените, хиляди жени шестват по улиците на Делхи, Мумбай, Хидерабад и Нагпур. Сред тях е и Сийма Сахаре, основателка на една от първите организации които се застъпват за правата на жените за защита от насилие.

...

През 1983-та е добавена нова категория в законите отнасящи се до изнасилване. когато жертвата е под опеката на държавата, както Матура, законът изисква съдилищата да приемат твърденията и, че не е дала съгласие за истина. Случаят на Матура също води до това, делата за изнасилване да се водят като закрити, и да се забрани идентифицирането а жертвите с реалните им имена.

...

Изпращат ме на вратата. Питам, “Щастлива ли си, Матура?”

“Радост. Тъга. Има ли значение?” отговаря тя. Гледам в пода, несигурна какво мога да кажа.

Тя си довършва мисълта. “Важното е, че съм оцеляла.” 

в очакване на Петъка и страшния съд

В Петък, а не днес както се очакваше, съдът ще определи присъдите на четирима мъже признати за виновни за изнасилване и убийство в Делхи. Индия и светът очакват да разберат дали ще се приложи смъртно наказание, запазено само за “най-необичайните от необичайните” престъпления. Пети мъж участвал в покушението е бил намерем обесен в килията си по време на разследването, а непълнолетен младеж, също участвал, е с възможно най-тежката за него присъда от три години затвор.

Когато станаха известни подробности за това престъпление миналата година, огромна протестна вълна заля Индия, но в крайна сметка броят и мнението на скептиците надделя над тези на хората, които смятаха че ще има рязка промяна в защитата на жените от насилие и подкрепата на жертвите. Този вид престъпления продължават да се извършват абсолютно безнаказано на много места посвета, включитлено и особено на Индийския полу-континент (имам предвид съвкупност от Индия, Непал, Бангладеш, Шри Ланка, може би и части на Пакистан – общности сходни по култура, макар да са далеч от еднотипни).

Защо? Как може да се противодейства на толкова разпространено и вкоренено незачитане на правата на жените на физическо неприкосновение? Едно ново и сравнително новаторско изследване (виж по-долу за пълна информация) на мрежа организации задава подобни въпроси и показва рядко достъпни данни по темата. Става въпрос за това колко мъже са извършвали изнасилване, от какви подбуди и с какви последствия.

Извадката от данните, която е пресъздадена в графиката, ясно онагледява някои социални патологии на полу-континента. В това изследване са представени само Шри Ланка и Бангладеш, от държавите които ни интересуват. Аз говоря за жертви жени, макар и докладът да покрива и темата за мъже изнасилили мъже, при това за жени които не са във връзка с конкретния човек.

Болшинсвото изнасилвачи просто считат това за свое право (от 66% нагоре), и от една пета до над три пети от тях сочат ‘за забавление’ като причина да изнасилят жена. Същевременно, над 88% не са изпитали никакви законови последици от престъплението си, и по-малко от двама на пет са изпитали въобще някаква вина.

Сред заключенията на изследването, въз основа на тези и много други данни и анализи: изострената чувствителност и преиграване на мъжете в хетеронормативно поведение често са коренна причина за това да проявяват насилие над жени, включително сексуално. Тоест: прекалено тесни и несправедливи очаквания за държанието на мъжете и жените водят до насилие.

В една статия на BBC, която отразява мнения на публични личности от Индия дали има напредък от Декември насам в тази посока, парламентаристът Джай Панда твърди:

“Политиците не се концентрират във важните въпроси, защото търсят бързи-лесни решения. Системата ги е приучила да обръщат внимание на злободневните теми за седмицата … Изнасилванията са много сложен проблем. Патриархията е само част от картинката. В Индия, става въпрос и за урбанизация и отчуждаване.” 

Със сигурност въпросът е сложен, но според изследването което цитирам, именно патриархалните норми в крайна форма са най-често срещаната мотивация на изнасилвачите. Коментарите на тогавашния шеф на полицията на Делхи няма да вмъквам тук, макар те да са още по-изненадващи в напъните си да отрекат отговорността на органите на реда и да разпределят вината наравно и на мъже и жени, че даже малко повече на последните, ако може. Доста тъжна картинка като цяло…

Без коментар за смъртната присъда като такава, ще изтъкна че хиляди (ако не милиони) души изразяват мнение, че трябва осъдените в това дело да я изтърпят. Прокурорът дори твърди, че “ако не се приложи в този случай, обществеността изцяло ще се обезвери в правосъдната система”. Вероятно е прав. За съжаление милиони хора на полу-континента вече са напълно обезверени в правосъдието, което за тях често е буквално недостижимо.

Има и капчици надежда обаче. В същата статия на BBC, Кавита Кришнан, дългогодишна активистка за женските права, коментира че много младежи са все по-заинтересувани от тази тема, и то не само на ниво първосигнална реакция. Според Каруна Нунди, юрист, също твърди че от Декември насам най-значимата промяна (въпреки липсата на ефективни реформи на правната и закон-и-ред системи) се изразява в това, че за пръв път “много мъже и жени вярват, че епидемията от сексуално насилие – като миелита или шарката – може да се спре окончателно”.

_________________________________________________________________________________

пълното изследване:

THE UN MULTI-COUNTRY STUDY ON MENAND VIOLENCE IN ASIA AND THE PACIFIC      

Partners for Prevention, on behalf of UNDP, UNFPA, UN Women and UNV