ролята на кексчетата през 2011

Що е то мъфин? А къпкейк? Какво ги отличава едно от друго? До известна степен съставките, и това че едните са по-скоро закуска, а другите по-скоро десерт, и вторите обикновено са с крем отгоре. Но най-важното, както отбелязва Васко: Все са кексчета.

Тези кексчета през миналата година (ако не миналите две) бяха сензация в САЩ и от там по света. Съвсем сериозно, голям феномен, ви казвам; някои икономисти дори се чудеха как така противно на рецесията, все повече новоизлюпени пекарни изключително за кексчета се скъсват да се конкурират.

В Джорджтаун имаше една, зпочна с малко пространство в пресечка до главната (на улица М наемита са ужасно високи), после се разпростря с ъглов магазин и дори стана верига из целия "метро-регион". В края на годината пускат и магазини в Ню Йорк. Всеки ден там се редят десетки хора на опашка и чакат по 20 минути за тези малки кексчета. Вярно, много са сладки, слагат им малки марципанови украски. Из града подобни заведения, колкото си искаш. Но тези от Джорджтаун бяха хитри - ако ги следиш по социалните мрежи пускат всеки ден код, с него плюс задължителното чакане на опашка, получаваш безплатно кексче.

Популярността им е отразена и по ВС-телешоп каналите; считам този вид реклама за барометър на общественото мнение за това кой безполезен предмет е на мода, поне по времето когато първоначално пуснат новия продукт. (тук ще ползвам чуждиците, за разграничаване) Така преди време се появи реклама на калъп за печене на оргромен къпкейк (малко странно, защото все пак част от притегателната им сила е, че са малки индивидуални кексчета...). Съвсем от скоро са пуснали и специална тава за печене на топчета за "близалки от торта", които аз обявих за новия къпкейк, но трябва да призная че те имат конкурент в лицето на сладките "макарон". Може би притиснати от тези други десерти, които заплашват да изместят кексчето от привилегированата му позиция, занятчиите в САЩ обявиха 15 Декември "Ден на къпкейка". На кексчетата е отредено и поне едно телевизионно предаване по кабелната: Война на кексчета! Всеки епизод събира четири известни магазинчета от страната, които се състезават за $10,000. Така кексчетата са не само нещо сладко, или продукт, но и метод за забавление. За някои хора може тези неща да са просто анекдоти, но други правят много пари от разпространението на "нова мода" сред десертите, което става едновременно посредством социалните мрежи, официалните медии, и всякакви други канали.

Но не всичко, що е свързано с кексчетата, е само радост и сладост. През Септември избухна скандал във Вашингтон след като одитори и журналисти разкриха през конгреса и света, че Отдел Правосъдие си доставя кексчета по $16 всяко за служебни конференции. За сравнение, от горе споменатия магазин предлагат дузина за $15+данък. И това по време на криза! Последваха бурни и забавни коментари относно "екстравагантното харчене" парите на данъкоплатците, и въпреки наличието на множество фрапантни примери (вижте в NYT, WP), свръх надценените кексчета си останаха емблема на прахосничеството.

През Декември пък, много омразната Администрация по Транспортната Сигурност (онези хора дето те оглеждат и оппват по летищата) иззема кексче от жена, която се опитва да ги пренесе в ръчния багаж. Има уловка: кексчето е било натъпкано в буркан (иновацията-майка на печалбата?), и служителите решили, че по този начин нарушава ограничението за пренасяне на гелообразни материали. След инцидента пояснили, че пътниците могат да си носят кексчета, пайове и подобни храни, стига да не са в буркан (и приложили снимката вдясно, за да няма съмнение кое какво е), но предупреждават че дори в обикновено състояние, такива печива могат да доведат до по-продължително разглеждане на багажа.

забележителности разни

Този доста кратък опис на екскурзията на Хинови-Баракови из източните щати ще служи главно за да ни напомня какво видяхме и кои места посетихме. Екскурзията имаше три етапа: 1) преди завършването в Джорджтаун, 2) след него докато цялата група беше заедно, и 3) отделни пътешествия на двете семейства. Оставям някои имена на Английски, защото не знам точно как да ги нашиша, а и за да се намират по-лесно из гугъл ако ги търсите.

През първия етап разгледахме някои паметници и музеи във Вашингтон, които се намират на Мола (в този случай мола са зелените площи в центъра на града, малко на север от които се намира Белия Дом, а не магазини). Нямахме много време да им отделим, но влязохме в музеите на Американската история където имаше изложени тоалети на първите дами, на Индианците, и на Космонавтиката, както и в скулптурната градина. На следващия ден отидохме до Анаполис, столица на щат Мериленд, който се намира на западния бряг на залив Чесапийк. Качихме се на едно корабче и пътувахме два часа през залива до музей на морската култура от региона (Chesapeake Bay Maritime Museum, St. Michael’s). Този музей се оказа доста впечатляващ, имаше интересни изложения за различните рибарски занаяти и за съоръженията за навигация. Върнахме се пак с корабчето и се разходихме из центъра на Анаполис.

След това потеглихме към Ниагара, като на път се спряхме в парк Югиогени в Пенсилвания. Там се намира и имението на сем. Кауфман проектирано от Франк Лойд Райт (Fallingwater) . Много е красиво и внушително. Един благ старец ни беше гид и ни разказа детайли за вилата и връзката между семейството и архитекта. След като се респектирахме от мащабите на това богатство продължихме на север през оргомен природен резерват (Allegheny National Forest). При преминаването от ПА в щат Ню Йорк пътищата се влошиха осезаемо. Добрахме се до хотела близо до Ниагара и се съединихме с Попови. На следващия ден въпреки хладното време разлгледахме водопадите, които са невероятно големи и мощни. Не минахме в Канада, но се нагледахме на водни пръски и каскади. Разделихме се с Попови след това, и на връщане към Вашингтон спряхме в Милърсбърг да разгледаме местните забележителности и да вечеряме с Доналд.

Втория етап беше най-кратък, отведе ни на юг от столицата, из щат Вирджиния. Посетихме град Линчбърг за да се информираме за местните атракции. След това се качихме до един паметник на десанта в Европа през втората световна война, но изпуснахме работното време на вилата на Джеферсън (осмоъгълна сграда, голяма мъка че не я видяхме!). В Неделя отделихме цял ден на авиационно шоу, където видяхме най-различни самолети и изтребители в действие. Най-различни маневри ни показаха, само дето беше много топло и слънцето не ни пощади.

По време на третия етап Баракови отидоха в Ню Йорк да се нагледат на лудница и мегаполис. Ние продължихме да въртим из района, като се отправихме към полуостров между залива Чесапийк и Атлантическия океан - Делмарва, така му викат защото се намира в три щата (познайте кои са, или погледнете на карта!). След набег из необложените от данък магазини се пуснахме по Атлантическиа му бряг. Спряхме, и някои се потопихме в океана, в Rehoboth Beach и Oceаn City. В този район главните забележителности са природни – ако не ти стигат изгреви и залези над водата от двете ти страни, има резервати по цялото протежение на брега. Посетихме Assateague Island, островен резерват където живеят подивели преди години коне на пясъчните дюни. Разбрахме, че посредством специална система държат стадата между 80 и 100 броя, за да не опасат всички растения в ущърб на другите животни и самите дюни.


След тези морски приключения се завърнахме във убийствения климат на Вашингтон (местността е блатна, през лятото трудно се диша, а летния сезон явно вече започна защото все е над 30 градуса). Посетихме имението на самия именник, което се намира на юг от града. Много за гледане има там, от къщата, градините, земеделските съоръжения, до музейните експонати за живота му. Даже има актьори в костюми, които пресъздават атмосферата от време оно. Въобще, пипната работа, както се казва. Освен това посетихме един парк на река Анакостия със лилиеви градини и друг посветен на екзотични дървета, където разгледахме само частта със бонзаите. Страшни дръвчета, и много от тях, че дори цъфнали! Стигнахме дори до зоологическата градина (не беше мнго трудно, аз живея до нея), но ни запра гръмотевична буря и не я разгледахме много подробно.




Това беше – непосредствено преди тръгването се разходихме и из “стара” Александрия, която също има крайбрежна улица на река Потомак. По-интересна се оказа бившата фабрика за торпеда, която от 1974 година е превърната в център на изкустватата.

цъфтеж

Тези дни във Вашингтон се отбелязва Фестивала на Черешовите Цветове. Има много дървета, не само череши, из града, но около приливния басеин в центъра, където се намират множество паметници, са насадени по периметъра еднотипни череши. Това има нещо общо с една от първите дами, но не знам детайлите наизуст. Много е красиво... макар, че тази година по прогноза цъфтенето ще се размине с планираните дати на фестивала, дават го да приключи по-бързо от обикновено. На мен всяко такова зрелище винаги ми напомня на една любима първоизточна череша от детството с голямо лично-символично значение, тази зад гаража в Брацигово.

Голямо събитие покрай фестивала е едно надбягване (16км), чието трасе следва пътеката с цъфналите дървета. За съжаление има толкова голям интерес към точно това надбягване, че още през декември хората се записват за лотария, която определя учаснтниците. Аз не се класирах.

За това пък ние с Керълайн си направихме наше събитие - разходка (25км) с цел разглеждане и заснемане на възможно най-много паметници и любими места из града. Тази идея на мен ми хрумна още през лютата зима, когато забелязвах интересни зрителни композиции по време на пътуване с рейс или пеша. Планирахме един маршрут,


който да покрива повечето места от интерес за нас, и го насрочихме на календара още през Декември. Единственият проблем е, че тогава се целихме в уикенд, когато (1) да цъфтят дърветата (2) да бъде топло и слънчево, а се оказа че е облачно и чак сняг вали. Все пак с течение на деня се стопли и прекарахме добре.

A - сетих и за едно не толкова приятно явление (защото явно не мога да блогна, без да завърша с нещо отрицателно :П ). С настъпването на пролетта из целия квартал (предполагам, из целия град всъщност) се забелязват мишоци и плъхове. Обикновено около кофите, не са много големи; по размер са като тези, които видях и в Катманду, много по-малки и самостоятелни от онези, които сме виждали в Шанхай да препускат на глутници. Стига да не нахлуят вкъщи, не ми пречат особено...

Септември ще бъде.... вече няма да бъде

Вече мина седмица 5 от семестъра (78 дни до идването на Тад), месеца свърши, а на мен така не ми се иска да става студено. Не знам как точно ще се отопляваме в новото жилище - предполагам с радиатори, - но освен това неизвестно съм много по-доволна тук. Кварталът е направо супер и не ми отнема по-дълго да стигна до университета, както предполагах. Имаме и много приятна тераса от задна страна на къщата, но в момента е неизползваема, защото върлуват рояци изключително хищни комари. По-многобройни и безмилостни ми се струват дори от тези на Атолука, а иначе са тъмно черни с малки бели точки по краката.


Вчера цял ден валя проливен дъжд, явно есента настъпва. Това доста ме разтревожи, тъй като бях в университета през целия ден, а наскоро разбрах че миналата година стаята ми се е наводнявала. Но за щастие след това са сложили помпа, която успешно удържа на вчерашните необичайно силни валежи. Дано и занапред се справя така добре.

Вчера освен това беседвах с Хосе Мария Азнар, бивш премиер на Испания (той беше гост на курса по Анализ на Политически Рискове) относно интеграцията в Европа и какво е споделил той с Бойко при срещата им наскоро относно начините за успешно усвояване на Еврофондовете. По негови думи, през неговия мандат Испания е усвоила 98% от своите Евро-пари, а България в момента е на около 1% усвояване - явно има много какво да се научи от техния пример. Азнар освен това изказа доста любопитни чувства отнсно ролята на монархията в Испания, не само като директен политически участник, но и като символ на историческа продължителност, който отличава страната (особено от Франция :Р ).

Сега е време да започна да си пиша анализа на политически рискове №1 и други подбни задания.

СНЯГ и футбол

Днес е втори ден от поредното заснежаване във Вашингтон. Миналата година такова нещо не е имало въобще - днес достигнахме рекордна височина насипи, 30 инча (около 90 см).
Ние със съквартирантките от вчера си готвим разни неща и се греем в къщата. По-рано отидох на една разходка да видя как е навън. Всичко е бяло и красиво, почти няма хора, а тези които са навън или ринат, или се шляят със задоволство както правех и аз. Опитахме се да направим снежен човек пред къщата, но снега е съвсем изпръхнал, не се залепва хич. Наложи се да го оставим за утре.
Утре е Суперкупата, финал и голямо събитие сред любителите на американски футбол. Аз не се интересувам много от спорта, макар постепенно да развивам по-изострени познания за него, но с малко бирена подкрепа и в компания е забавно.
Освен това през рекламните паузи дават най-високо бюджетните телевизионни реклами на годината, създадени специално по случая. Те веднага стават част от социалната материя, така че не е зле човек да ги види, за да не изпада от разговора. Както и да е, накратно ще се пусна към Мериленд на гости на приятели за да погледаме заедно.

Някои новости

Напоследък заетостта ми се увеличава (но не и дохода, уви!).
От една седмица съм обратно на предишния стаж, този път официално в качеството Водач на Програми по Околната Среда, в груб превод. Тази седмица беше доста тежка откъм работа, защото бяхме поканени на един форум по темата, и по-конкретно по климатичните изменения. Организаторите бяха Институт Аспен, които имат мно-ого пари, следователно форума беше от класа. Запознах се с доста хора, снимах се с Италианския посланик, получих положителни отзиви (относно професионален потенциал) от един Пакистански дипломат. А освен това 2 дни ядох безплатно, и то доста добре.
За сметка на това пък работата с жилището върви все по-зле. Едната съквартирнтка се оказа психо, като постоянно ни засипва с много дълги, обвинителни и безсмислени мейли, на които просто няма логичен отговор - а на живо се държи като първа приятелка. Все едно живеем с един човек, а мейлите ги праща друг, много по-дребнав и злобен.

Но, все пак, животът е радост и тъга.

Днес допълзях до къщата във Вашингтон. Тръгнахме към 11 от ПА за да може в 2 Тад да стигне до летището в Балтимор за своя полет до Маями. Това беше неприятно.
От там аз продължих с влак, който беше неочаквано евтин. Във влака имаше странни индивиди, които се опитваха отчаяно да подхванат разговор с някого, и напълно стандартни за този район индивиди, които не им обръщаха внимание. Като слязох от влака се замислих дали да не се кача на градски рейс до къщата, но реших да походя (с куфарче на колела и раница). Оказа се доста дълъг километър поради горещината.
При влизането в къщата си мислех само за алармата и това как е много важно да я обезвредя, защото в момента нямам телефон за да подам сигнал че не е обир. Е, явно много се замислих, защото тя се активира, и откакто това стана вече беше невъзможно да се сетя какво точно трябва да направя поради пронизителното и пищене. Най-накрая успях, след което имах звуковата свобода да поема течности и да се изкъпя. След около час се появи съквартирантка, и всички се успокоихме че полицията не е била повикана.
От тогава поговорих с две от съквартирантките (третата не е тук още) и се боря с опакованите си багажи. Обаче нямам никакви етажерки, което ме затруднява в разпределянето.

Недоумение

Този викенд бяхме до "градините" на Белия Дом. Вече не се влиза вътре, поне чyжденци които не са дипломати не се допускат. Както и да е, пълно разочарование се оказа. Имаше стотици хора, а самото нещо се оказа не градини с цветя, която мисъл много ме гъделичкаше, а парк с дървета посадени от различни президенти.

После отидохме да разгледаме Афганистанските съкровища. Това си беше много интересо, и дори според мен тези които са намерени в гробници ('тепе-та') имат общо с находки в България.

Но! Най-неочакваното: информацията за Грузия (разни там Руски и Грузински сайтове) е блокирана или окастрена до минимални откъси. Чудя се дали това е навсякъде или само тук. 

Чудеса Вашингтонски

Възползвам се от интернета тук в офиса, и липсата на работа, да опиша някои неща които ми направиха впечатление в последните дни. 

№1: На станцията на транспорта 'Пентагон' има множество (сигурно над 20) различни рейсове. Има по няколко (3-5) които спират на една и съща спирка. Когато дойде големия наплив, така след-работно, към 6 часа, хората които идват от метрото или от самия Пентагон се подреждат на опашки покрай свойта спирка. Ако дойде не този рейс който чакат, а друг, отстъпват крачка назад и хората които се качват се източват в рейса, след което опашката се сгъстява и подновява. 

От дуга страна, често рейсовете не пътуват по разписание поради разни катастрофи или аварии. А има и следният проблем: по принцип за дълъг период на употреба е най-изгодно да си купиш електронна карта която се зарежда с пари за рейс и за метро. Човек когато се вози в метрото, се таксува и на влизане и на излизане. №2: Понеже понякога има много хора и всички се движат бързо през изхода, е възможно без да забележиш да влезеш или излезеш без да се таксуваш. Дотук добре. Но, при следващ опит машината не те пуска, защото тя знае че има нещо гнило в цялата ситуация, дори и ти да нямаш представа какво е станало. При това положение трябва да се обърнеш към служител на метрото, който те таксува ръчно по по-висока тарифа. 

№3: понякога, изглежда, рейсовете ги карат шофьори които нямат представа какъв е маршрута. Не знам защо - те сигурно имат някаква система според която се сменят кой какво кара, защото няколко пъти вече се возих при шофьори, които питат пътниците какъв е маршрута. А веднъж един шофьор знаеше маршрута, но се беше обозначил като друг рейс. Вместо 17H се беше писал 17F, който обаче въобще не минава по тези спирки. Аз невъзмутимо се качих, тъй като ми трябваше само крайната спирка, а тя за рейсовете 17 е една и съща.

№4: рейсовете не пътуват през целия ден. Има рейсове (поне този който аз употребявам) само сутрин между 5 и 8 и следобед между 4 и .. не знам точно колко. Тоест, човек не може посред деня да отиде от покрайнините до метрото, или да се върне от града в покрайнините. През деня вървят едни други рейсове, но не по същия маршрут. Въобще, нещата с рейсовете съвсем не са така доизмислени както с метрото. Метрото пък, на сайта си, позволява да му зададеш адреси и да си потърсиш маршрути, като можеш да търсиш най-бърз или с най-малко прекачвания. 

Вашингтон. ..

Днес съм стажант. Допътувах успешно, с помощ от приятел, а тук в офиса хората са приятни. В момента нищо не правим така или иначе - по-рано подготвяхме пощата, но после ни свършиха консумативите и поради липсата на шефа (и неговите пари) преустановихме. Аз искам малко да разгледам града - изглежда много угоден за шляене, пък и има метро. Освен това установих, че идната седмица има без-данъчни дни, тоест определени стоки (дрехи, обувки, канцеларски материали до стойност $100) се купуват без данък. Мисля да си потърся раница през този период. 

обратно

Ето, че се завърнах в САЩ. Пътуването, в сравнение с друг път, беше песен - тъй като смених самолета само веднъж, макар и на така неудобното и объркващо летище Шарл Де Гал. Багажа си беше чекиран до крайната дестинация, а мисълта че след дългия полет (8 ч 30) няма да последват още един или два ме гъделичкаше приятно. Е, не седях до прозореца, както предпочитам, но това не помрачи ведрото ми настоение. На този полет, за разлика от други авиолинии, всеки си имаше екранче на предната седалка, и пускаха няколко филма многократно, та успях да гледам два и половина.

Както и да е, ведро, ведро минах имиграцията и пристъпих към багажните конвейери. Пристигна една партида багажи от нашия полет, и когато вече те бяха взети ненадейно потока секна. Но бърз оглед ми показа, че има и мого други хора от моя полет без багажи, та разсъдих че още не е време да се отчайвам. Може би трябваше... в следващите 3 часа периодично пускаха съобщения по високоговорителите, че има проблем с вратата на самолета, но багажите ей сега идват, видиш ли, само 15 минути още. Отначало, преди още да дадат каквато и да било информация, ние поруганите стояхме чинно прави около конвейера и се надявахме. Постепенно паднаха задръжките, докато не го обседнахме плътно от край до край. След това всички имаха характерни черни черти на задника, от гумената лента. Но ние и без това се бяхме опознали визуално. Други полети идваха, взимаха си нещата и си отиваха. Дойде един друг полет ор Париж, и си замина - беше иронично, техните багажи така бързо ги товареха, че конвейера им се задръсти и преля. При едно поредно безлично съобщение, че 'ей сега ...' направо се изгавриха с нас като пуснаха на нашия конвейер багажи от Амстердам. 

...

Накрая дойдоха багажите. Дори ни дадоха едни формуляри с предплатена марка, да пратим за някаква компенсация. Ще видим какво ще падне. 

Най-после минах митницата (която, и да бяхме искали да зарежем багажите, намаше да ни пуснат да минем без тях) и с Тад се упътихме към колата. Температурата беше 31 градуса, часът след 6. Потеглихме, но нещо се разсейвахме в приказка и по грешка минахме през задъстването в центъра на Вашингтон. Поне видях някои забележителности, които сигурно после ще ги разгледам по-отблизо. Спряхме за малко извън Балтимор да се освежим в един неочаквано изкъртен бар. Мивката беше уникална - кранът беше буквално joy стик, като напред се пуска вода, назад се спира, а на двете страни са температурите. Аз си пуснах по диагонал напред и на дясно, защото предпочитам да се мия със студена вода. 

В последствие заспах отзад в джипа. Аз в този джип, точно по пътя от Балтмор, и преди съм спала, но тогава беше по-неприятно защото спирахме често и да повръщам. Нещо вирусно беше...

Финиширахме към 11 вкъщи, където нямаше храна, но ние не бяхме гладни и без това. На следващия ден ядохме катофи пържени в мас. Пак ще ги ядем, скоро.

...

Тук къщата е страхотна. Двора особено е изключително приятен за лентяйстване. Има рекичка, а съседите казаха че се навърта сърна с бебе, но ние не сме я видели още. За това пък, тъй като са разположени множество специализирани хранилки, има изобилие от птици и гризачи. Има едни черни птици, май косове, и едни много хубави червени, т. нар. red cardinal. Има и - това е самата истина! - колибри. Тяхната хранилка е с мънички дупки с размер за човчицата им, и е пълна само със захаросана вода. Котето много се интригува да ги гледа, но понеже е къщна котка се изнервя ако я изнесем навън.

В момента Тад гледа бейзбол, който може да се проточи безкрайно и е много скучен за мен. Днес, ден неделен, и след доста силно представяне с нашия съратник Мат вчера (той ще е свидетел и кум), нищо няма да правим.