Бележки за България

Наблюдения по пътя към себе си – част I

леща на трипод

храна

 С влошаването на качеството на хранителните стоки, много хора се обръщат към ограничения – не ядат вече определени храни въобще и особено не ги дават на децата си, - и към неформални схеми да се борят със ситуацията, като кооперативи. В Непал хората, които нямат пари, както и много от тези които имат пари, но им липсва въображение или кулинарна заинтересованост, ядат по една и съща схема всеки ден: дал-бат, таркъри, сьел (леща и ориз, зеленчуци с къри, задушени спанако-подобни растения).

Като се връщах към България се вълнувах от многообразието манджи, които са редовна част от домашния кухненски репертоар. Но се оказа, че и тук се скъсваме от лещи! Обикновени лещи, червени лещи, лещи с куркума и джинджифил (все по-близо до Непалски дал) и понякога с ориз (направо дал-бат, е-бат-и). Вкъщи – леща, на гости за вечеря – леща, на палатки на Кара Дере – пак леща.

Много обезпокоителен феномен е ерозията на качеството на най-типичните, ежедневни храни. Още преди няколко години като се прибирах за малко, вече всички близки семейства или имаха или аха да придобият машини за хляб. Със сигурност това не е било само заради свръх-ефективен маркетинг. Просто в магазините хлябът беше станал толкова гаден (и освен това по-скъп), че за тези свикнали неизменно да го включват в храненето няма друг избор освен да си го правят. А ръчното месене и печене на хляб все пак е голяма заигравка, иска и много време и умения. И аз преди време имах такава машина във Флорида. Там както се сещате също не е пълно с пресни, качествени, вкусни хлебчета. Други хора отново избират пътя на елиминацията: свикват да не ядат хляб.

   

сандвичи с ръчно месен хляб с квас и домашен хумус за детски рожден ден

През текущия сезон на пости и зимни празници ярко изникна още един пример: корите за баници. Много обичам баници, а по време на пости ви предлагам една адски лесна рецепта.
      

Баница с праз
Продукти: Много праз (поне 5 стръка), червен пипер, сол, мазнина, нормални кори за баница
Праза се нарязва на сравнително ситно и се задушава добре. Добавят се подправки, щедро червен пипер, сол и други, каквито предпочитате, на вкус. Навива се баницата и се пече, като внимавайте в съотношението плънка-кори, за да не стане суха.

За съжаление трудно се намират кори за баница, които да не са пълни с неестествени и ненужни съставки (Е-та). За това при всяко ядене на баница се развива следната тема:

- С какви кори е баницата? - С еди-какви си. – А откъде ги намерихте? – От еди-кой си магазин, ама не винаги ги има и там. Вие от къде си купувате нормални кори?

По Коледа и Нова Година особено много се търсят кори, до такава степен че човек може да намери фризера в магазина, където се предлагат разровен, корите с Е-тата разхвърляни на вси страни, в очакване да са останали нормални. 
Но, уви. Рано пиле рано кори купува.

Чудя се защо никой не е захапал все още тази ниша на пазара по някакъв начин – явно верижните магазини нямат особен интерес да задоволят глада на Софиянци за нормални кори, защото им е по-лесно с производителите на Е-корите.

мироглед

 В България има много хора с различни идеологии и теологии. Някои религиозни по различни догми, други убедено агностични. Това, което ми прави впечатление е, че много голям брой от тях смятат астрологията за полезно средство за справяне с характерите на хората около тях.

Несъмнено астрологията е още по-важна и практикувана на други места. Например на Индийския полу-континент тя е неизменна част от уреждането на бракове и избора на дати за сватби и други важни събития. Все пак ме учудва, колко често в разговорите ми и тези които неволно подслушвам в транспорта Българите използват зодиите като начин да описват, обобщават и разбират поведението на другите.

Общи приказки за терай

Терай е рай на изобилето: до десет метра под земята има чиста вода, целогодишно могат да се садят различни култури. Ориз през дъждовния период, царевица или пшеница през сухия, картофи, лук, чесън, бобове, тикви, бами, рапица (тх Ели канола?), босилек и други подправки, захарна тръстика и най-невероятно силната мента. Едно храстче от тази мента сега се мъчи да се съвземе от пътуването до вкъщи. Изобилстват и овощни дървета и храсти – манго, банани, ананаси, папая, кокос, ябълки, фурми и ядки. От към животни, някои хора имат млекодайни крави, други такива биволи, и кози, които обаче са само за месо, кокошки, патици, гъски. Почти всички отглеждат и гълъби – “ако си болен, хапваш си един гълъб, и си като нов”. На вид бяха много по загладили перо от градските ... Ядат и дребни сомове и по-едри змиорки, които живеят из оризищата, но там има и много змии, включително кобри.

Докато бяхме на гости менюто беше следното: За закуска, чай (който винаги е с много захар) и биволско мляко, грис ако те чака път; по-късно преди обяда сьел (пържено тесто в различни форми) или парче захарна тръстика.
Основното ядене, което се поема с ръце разбира се, е под формата на нещо от зърнена култура което се смесва с малки купички или купчинки леща, къри, задушени зелени листа, мариновани неща и понякога мазнина извлечена от биволското мляко. Съответно на обяд ядохме дал-бат (леща-ориз) със зеленчуково къри (таркари), нещо като спанак или лапад, малко маринована паста от манго, лимони, чесън, къри и др. за допълнително овкусяване, плюс кор (ферментирало биволско мляко).Предложиха ни и следобедна закуска пак от сьел или прясно печена тиква, с чай.
Вечерята е на същия принцип като обяда, ориза може да се замени с роти (пърленки от оризово тесто), мамалига/качамак или, което най-много ми хареса, мляко с ориз, но с кокос и подправки – на светлинни години от млякото с ориз, което предизвиква асоциации с детска градина.

Заедно с типичната вечеря хапнахме и веднъж козе месо, което Тад и Дипеш готвиха заедно, и веднъж панирана змиорка. Така и не мога да свикна на тукашния маниер да се кълца ‘месото’ направо заедно с всякакви кокали и други части. На отиване, понеже още не бяхме пийнали живителна биричка след първата част от пътуването, се излъгахме да си поръчаме къри с пиле в едно заведение в Хетода. С гордост ни поднесоха “местна кокошка” на парчета, включително на мен ми се падна единия крак. Дадох го на Дипеш, той каза супер, така неговите крака ще станат по-силни.

Козето и змиорките купихме от пазара, което не ни остави ни най-малка надежда за хигиеничност, за това пък бяха възможно най-пресни. През целия си престой не се разболяхме нито веднъж. Това е направо постижение, защото в Катманду винаги над нас тегне сянката на унищожителна диария. Майката на Дипеш, или сестрите му, готвят на биогаз събрана от собствените им животни в затворена кухня, която не е част от къщата, или на огън навън. Обикновено ядат на пода в кухнята, но докато бяхме там ядохме и на покрива, защото там е прохландо, виждат се звездите, и по време на вечеря тока беше спрян така или иначе.

Както при всички гостоприемни провинцилани домакини, няма начин да ги накараш да спрат да ти сервират, освен чрез някоя кодова дума или фраза. Например, за някои хора в България “не, благодаря”, “мерси, стига ми толкова” и подобни не са от значените, само “не ща!” може да предотврати неспирното пълнене на чинията и не се счита за грубост. Дипеш ни открехна, че в Непал паролата е “байо”.

Както си седяхме в двора един ден се яви близък приятел на Рам, бащата на Дипеш. По същия начин се явиха да ни видят и дани приказват много хора, особено по-възрастни, но този другар за разлика от тях ни говори на Английски. В региона се ползват няколко езика; Дипеш говори, или поне поназнайва (каква весела дума!) Непали, Хинди, Боджпури и Английски; телевизията е най-вече от Индия, но има и Непалски канали разбира се.

Та, този човек е областен представител за област Нараяни в ЦК на КПНОМЛ - Комунистическата партия на Непал (Обединени Марксисти-Ленинисти). Когато бил на 14 лежал в затвора за агитация, и оттогава е кадър на партията; по образование е юрист, бил е на образователна програма в Германия, посетил е родното място на Енгелс. Абе, много благ и хипнотично синеок Непалец. Те с Рам всъщност са преселници в терай, бащите им са дошли от хълмовете със семействата си. Рода на Дипеш са брамини по каста.

Обясни ни, че токът се поддържа от СКР (Селищен Комитет за Развитие), както и всичко останало в селото. СКР са “новата” мода в Непал и Индия, която заменя стария Панчаят или кралско-феодалните структури на местно управление. Доколкото съм чела по книгите (преносно), има доста припокриване в двете системи, от към членство и приоритети. Все пак тези комитети някак си мобилизират хората, път са си построили сами, всяка година заедно почистват коритото на реката от наноси от миналия дъждовен сезон, за да тръгнат отново ония мити напоителни канали.

В Непал има 75 региона (обединени в няколко области), накои региони са в терай, други в хълмовете и трети в планините. Регионът, в който бяхме има 98 села и няколко големи града. Всяко село има чок, покрито централно място където се правят общи събрания. Ако има сериозно престъпление или друг подобен проблем , глашатай свиква народа, изсипват се на чока, разправят се, разбират се ... само ако не могат сами да си решат проблема се обръщат към полиция и други подобни пипала на централната власт. Отделена е една нива, от която приходите са за заплата на местния учител. И с него се запознахме, странна особа. Облечен само в бели дрехи и обувки, специалист по счетоводство, което масово се учи по теи земи, този младеж също ни говори много ясно на Английски, и то така спокойно и омайно, че добих усешането че е монах отвърнал се от манастира (това е чиста спекулация).

Град Пукет денем

Когато пристигнахме в град Пукет, на около 30 км от началната ни точка, отново валеше. Бяхме малко объркани къде и какво да правим... на посоки се насочихме към центъра на града и попаднахме на главната улица с фестивални будки. Става въпрос за ежегодния Вегетариански Фестивал, който е вдъхновен от традиции свързани с едновремешното китайско население на острова. Трае една седмица, през която се готвят и ядат зеленчукови манджи и сладки работи. Има история, според която преди около 180 години театрална трупа от Китай дошла в Пукет, но след като се поболели от местни бактерии минали на стриктна зеленчукова диета, и всичко било наред.

Не ми е съвсем ясно дали това е истина; друга интересна 'подробност', която всъщност се оказва гвоздей на програмата, е че всяка сутрин хора осенени от религиозен порив пренасят олтарите си до няколко главни храма (из цяла южна Азия, независимо от специфичната религия, хората имат олтари вкъщи). Съпровождат ги много хора облечени в бели дрехи, пеша, боси, или с украсени камиони. Замерват олтарите с типично китайски оглушителни фоерверки. Също ги следват и особи в традиционни червено-златни носии, които са проболи лицата си със саби, шишове, и всякакви причудливи предмети. Много от шестващите изглежда са в транс, а прободените са обградени от няколко човека, които забърсват пот и кръв и им поднасят вода при нужда. С шетвието се движат и няколко линейки, за всеки случай. Цялото зрелище и какафония са невероятни - местните зрители си носят тапи за уши, и подсказват кога да се коленичи в дъжда пред особено важни олтари.

Атмосферата е много по-спокойна през деня при будките. Предлагат се наглед безкрайно много неща... Предполагам знаете, че къри не е една подправка, а ястие със смес от сухи подправки което се яде с ориз, а в южна Индия и Тайланд правят и кърита с кокосово мляко, грубо казано нещо като къри-супи. На фестивала имаше множество казани с къри, някои се оказаха направо сладки, а други предимно люти. Имаше и много видове нудъли (не мога да ги нарека спагети с чиста съвест), както и големи, пухкави, сладки запарени топки оризово тесто с пълнежи, в китайски стил.

За никакви пари се награбихме с тези и други деликатеси, отнесохме ги в хотела и се нахвърлихме да ги опитваме. Един пакет зеленчукова смес, увита в бананово листо и така запечена, от която продавачът безуспешно се опита да ни откаже, се оказа зверски люта. Много ми хареса едно къри с ананаси, както и една манджа с патладжани и домати (това можеше да се очаква). По принцип, любимото ми Тайландско къри е 'червеното', в което глвна роля игрят лоти червени чушки, кокосово мляко, и рибен сос. Рибния сос е една друга история - така смарди, че ако ти се разлее накъде, става ужас. Веднъж гледах документален филм как се произвежда, и ако не бях вече такъв страстен почитател на няколко манджи с него, щях да се ужася. Рибата се осолява с морска сол и ферментира в продължение на няколко месеца, след което течността се бутилира.

Ежегоден банкет

Тази вечер беше ежегодния бакет на нашата паралелка. Беше приятно, с много Тайландски манджи (аз предпочитам червено къри), череши и грозде (които силно ми напомниха за Брацигово) и други изненади. 

Сградата където се събираме е най-красивата на кампуса. Както е обичая, поговорихме накратко какво следва догодина в сферата на политологията, и тези от нас които ще пишат дипломна работа получиха по една книга с хитрини. 

Аз се радвам че си завърших всички задачи по-рано днес, сега нямам остатъчни ангажименти. Нека започне лятото, сега.