най-солените пирати

Фламенко на остров Кулебра

Десет дена в Пуерто Рико: Толкова много слънце, плажове, скариди, риби, ориз със боб и мофонго (намачкани платани - не-сладки банани - с подправки). Последните две са традиционно ядене за бедни или гарнитура за богати. И естествено много, много ром. Въобще, разкършихме малко Испанския и се почувствахме истински солени пирати.

Скариди с мофонго, емпанада с гуава и кесо, салата октопод с ориз и боб, две Медайи и противокомарните средства

Прекарахме повечето време на малкия остров Кулебра на изток от основния остров. Най-известният плаж на Пуерто Рико e на този остров, плаж Фламенко, където стояхме през половината време - голяма ивица с мек бял пясък, много вятър в северния край и по-спокойни води с корали и риби в южния. На Фламенко има къмпинг с тоалетни и душове за по 30 долара на вечер, и павилиони с манджи и магазин наблизо. Има и някакви бунгала. Другите плажове са без каквито и да било ‘удобства’.

Тамариндо

Изхвърлени от морето корали

Ние отидохме на още четири други плажа с различни изложения към океана, до които се стига с разходки през гората. Част от тях ни препоръча Йоги, Тринидадец от Индийски произход, който от 94-та е на зелена карта, но не иска да става Американски гражданин и за това живее и работи като инструктор по йога, риболовен гид и тн в Пуерто Рико. Което, ако не знаехте, е територия на САЩ – хората са граждани без правото да гласуват за президент, а представителя им в парламанета също няма право на глас.

Гост в палатката

Севиче (сурова бяла риба в лимонов сок и подправки),
калмари, мофонго с риба

в град Дюи на остров Кулебра

Там се движихме пеша, понякога на значителни разстояния. Дори по тя към един отпо-изолираните плажове минахме през размекната кал, където Дидо даде свидна жертва – любими сандали, изпътували толкова много места. Понякога ни качваха на стоп други туристи с наети джипове или колички за голф. Дори един път ни качи маршрутка, шофьора дошъл на ваканция и останал седем години - не говореше Английски и не ни поиска пари.

Изглед в залива на Кулебра

Ние си търсехме място на плаж с оптимални условия: хубав пясък, по-малко вятър и вълни, по-малко хора, и най-вече по-малко комари. А комарите са много сериозен проблем на тези Карибски острови. Оказа се, че не може да има всичко... там, където не духа и няма хора, има още повече комари. До Тамариндо всъщност има и достъп и по шосе, съответно е населено с чоевчета с шнорхели и каяци. На Пунта Солдадо плажът е предимно каменист. На Пунта Брава открихме пиратско убежище, но неспирния силен вятър, внушителни вълни и това че водата ни свърши ни отказаха да се задържаме там. На Карлос Росарио водата и пясъка са супер, но през деня става населено, а комарите са особено зловещи през цялото време. Въпреки липсата на пълно щастие, бяхме доволни от слънцето и топлите морета на Кулебра. Обзе ни такъв пиратски айляк, че като дойде време да решим дали да сменим островите и да разгледаме малко по-едрия Виекес, просто не ни стигна мотивация.

Танк оставен от американците

Пътеката към Пунта Брава

Това е отчасти, защото бяхме там в период на нарастваща и пълна луна, което обезсмисля посещение на биолуминисцентните заливи. Те са една от големите атракции на Пуерто Рико, заливи където бъка от микроорганизми светещи в тъмното. Намират се основно около Фахардо (изходна точка на фериботите от главния остров) и около остров Виекес. Вече е забранено да се плува в тях, защото мазилата за слънце и комари вредят на светещите гадинки, но се правят нощни разходки с каяци и електрически лодки. Е, тях ще трябва друг път да ги видим :) Другото, което ни се изплъзна са лечоните – прасенца сукалчета печени на бавен огън. Не се срещат под път и над път, а най-вече в почивните дни на едно място в южната част на главния остров. И тях ги пишем за следващи посещения, како и град Понсе с многото музеи и колониална архитектура с Каталански влияния.

Сандалите се предадоха

Пиратското убежище на Пунта Брава

  

Последните два дни отделихме на стария град в столицата Сан Хуан. Там е най-голямата крепост на Карибите, едно време отправна точка на Испанската Империя за превземане и контролиране на региона. След войната между Испания и САЩ в края на 19ти век, крепостите Ел Моро и Сан Кристобал са поети от Щатите като стратегическо съоръжение и има действия по време на световните войни.

Детайли от Ел Моро

Стените на Ел Моро

Изглед от Ел Моро

Изглед от Сан Кристобал към гетото Ла Перла, стар Сан Хуан  и Ел Моро

В рамките на крепостните стени, на полуостров от няколко квадратни километра, е запазена и пресъздадена стара архитектура. Пълно е с барове, ресторанти, магазини и хотели. Пълно е и с улични котета. А от всички ъгли гледа един чичо – май човек, който се опълчил за кратко в името на Порториканска независимост. Отпечатан е да гледа косо в естествен ръст и хората са го наслагали по балкони, стълбове, в колите си. Под крепостната стена от северната страна е гетото Ла Перла, което има славата на изпълнен с обирджии и други страшни субекти микрорайон.

улица в стария Сан Хуан със сини павета

В Сан Хуан се натъкнахме на панаир на домашните любимци – стотици, ако не хиляди, стопани с кучетата си се бяха събрали за някакви състезания и общо веселие на тревните площи пред главната крепост. Казаха ни, че това събитите е с дълга история, а в последно време се води голяма пропагадна за отговорността на стопани към любимците, за да се борят с проблема улични кучета. Ние не срещнахме много, дори почти никакви такива.

Най-голямата фабрика на Бакарди е в Пуерто Рико, изнесена там от Куба когато я приклещва комунизма. Не можахме да посетим самата фабрика, защото лодката която пътува от стария град до там беше строшена. Но пихме и други Пуерто-Рикански ромове, всичките бутилирани във Флорида по някаква причина, а също и Доминикански ром БарселО, на добри цени. Най-продаваните бири в Пуерто Рико са дори по-малки от тези в Щатите - само по 300 милилитра! и са местно производство, слабо алкохолни, като за жега.

Епичен фонтан - в Сан Хуан има школа за пластични изкуства,
съответно е пълно със статуи и монументи

Някакви мамешиби

Аз успях (с Дидо ни се разминаваха часовете на пристигане и заминаване) да отида и на един от градските плажове на Сан Хуан, Исла Верде. Намира се точно до летището, и ако градските рейсове са благосклонни можеш да слезеш от полета и да стигнеш до него за 10 минути и 75 цента. Ходенето пеша не е удачно, защото ги дели магистрала. Исла Верде също е дълъг и широк плаж, като части от крайбрежието са защитена местност. Там от 10 години живее Ризо, хипи което не напуска последния терен на плажа не-завладян от хотели и градска инфраструктура, където водните костенурки могат необезпокоявани да снасят яйца.

И на Кулебра и другия близък остров Виекес преобладават защитените местности, отчасти за да се съхрани нужното пространство за оцеляване на костенурките по брега и отчасти, защото във вътрешността има невзривени бомби, останали от Американската армия. Костенурките снасят малко по-късно през годината, та не успяхме да ги видим, но оставаме със спомените за плуване с костенурка на островите Банда в Индонезия.

"Трябва да защитим бреговете
Стига цимент
Трябва да променим дизайна"

Огромно дърво под крепостната стена

к'о пи на ко пи пи?

Стигнахме и до един от най-нашумелите острови в Тайланд - Ко Пи Пи. На отиване, лодката беше притеснително претоварена. Слязохме на протока между двете части на острова и веднага множество посрещачи ни офертираха за какво ли не, ососбено стаи и еднодневни екскурзии, но ние си знаехме, че евтините квартирки са от другата страна. Пространството между кея и другия плаж е пълно с ресторанти, барове, интернет клубове, агенции за гмуркане, рибен пазар, и всевъзможни сергии. Много от тези са с чуждестранни собственици и работници. Ние се установихме в палмова колибка, която ни показа елегантна транссексуална дама. Предупреди ни, че поради близостта на плажа и баровете по него, нощем е шумно - и така си беше.

Извън сезона и при дъждовно време явно баровете там (както и всички останали) се надпреварват да правят промоции, като най-впечатляващите бяха 3 на цената на 1 кофи какъвто искаш замразен плодов коктейл; става въпрос за малките кофички тип от течен шоколад (или само аз ги помня онези?). Препоръчвам например комбинациите диня с водка или класически кокос с ром. Имаше разбира се и кофички на самообслужване, с безплатен лед и лимони.

Напитките на страна, беше доста дъждовно като се разкарвахме из острова. Бяхме ненаситни и откъм храни, особено суши, защото в Непал не е препоръчително да се ядат такива работи, и разните класически тайландски манджи с кокосово мляко. За мое щастие имаше много котки и малки котенца в нашия район, които ни развличаха с непохватните си игри. Едно приличаше на негатив на нашата котка:



Когато най-после слънцето ни се усмихна, наехме двоен каяк и отидохме на колко половон час гребане настрани на друг плаж, където има риф и рибки. Акостирахме с преобръщане, но иначе сме големи майстори на каяка, както и на шнорхелите. По-нататък аз ходих и на организирано посещение на два други рифа, където също беше невероятно изобилието на риби, но все ме наобикаляха малки баракуди (от половин метър) и ме гледаха втренчено, докато не ми стане неудобно и не се върна в лодката. Ходих и до "плажът", където е много крависо но имаше токова много други посетители, че не ми хареса ососбено. Разкарвахме се и с дървена лодка с перка изнесена на няколко метра назад.

Капитанът ни черпи пресен ананас, почистен и изрязан с дръжка от ественото си стъбло. Корите хвърли във водата, което предизвика рибите да се борят за парченца в голям облак около нас. Имаше най-различни, но най ми хареса една която се яви само за кратко, бяла на сиви петна като леопард. Малко е стряскащо както си се носиш на няколко метра над рифа да стигнеш до ръба му, където спира да се вижда в безбрежна синева, но всъщност там се разкарват най-интересните риби, така че човек претръпва.

Само един уикенд до излитане

Престоят ни на острова беше наситен с интересни и приятни преживявания. Дойдоха множество хора от сватбата и някои нови попълнения. Освен самия остров разполагаме с две канута, един закотвен дюшег и един който ползваме да се пускаме надолу по течението (като Тад ни събира с моторната лодка).

Всички останаха доволни, макар че някои пострадахме същевременно: аз имам синини защото много пъти падах от дюшеците (а реката не е толкова дълбока), а Тад има алергичен обрив от едно растение. Определено ще дадем всичко от себе си да продължим тази традиция, която набира сила всяка година.

Вчера излязохме на реката с Тад и баща му - уж на риболов но тази година никой не е хванал нищо доколкото знам. Има извънредно много раци и като че ли нещо не е наред с фауната в реката. Бяхме там по залез слънце, в небето се виждаха всевъзможни цветове. Като се стъмни и се върнахме на брега там блестяха хиляди светулки, паркът покрай реката изглеждаше омагьосан.