Пътепис 2.0

След церемонията по завършването, в Събота, се отправихме към плажа, тъй като за първи ден имаше подходящо слънце. Отидохме на Сиеста Ки, един от най-високо ценените плажове в САЩ. Пясъкът е невероятно ситен и бял. Понеже не бяхме имали шанс да плажуваме до този момент малко прекалихме, и някои изгоряхме на слънчеви очила а други - просто на цяло.
След плажа се отправихме към Японски ресторант, но се наложи да чакаме един час докато отвори. Много бяхме гладни и изтощени. Чакането си заслужаваше и ядохме до пръсване. След това едва се прибрахме преди да заспим.

На следващия ден се отправихме на пътешествието. Първата ни спирка беше още във Флорида, град Джаксънвил. Не беше кой знае колко интересно... през този ден главно карахме към Савана (Джорджия). Това е град, където са съхранени много стари къщи и пристанището. Бил е търговски център за производството на робовладелските щати от юга.

Пътепис

На 3 Юни беше последната вечер от семейното пътуване, и завършване / сватбена епопея. Ще се опитам в идните дни да опиша видяното, изяденото, (не дотам изпитото) и преживяното. Със сигурност някои неща ще бъдат забравени; може дори да разделя нещата на рубрики и тн за по-интересно.

Започваме: Предварителна фаза

Преди да се появи семейството, дълго време те, аз и Ваньо обмисляхме логистичните въпроси. Сред най-големите казузи фигурираха наемането на кола и избора на маршрут. С помощта на нтернета обаче, и на няколко намеси на живо където се наложи, ги разрешихме и аз създадох първоначалната план-програма. изпратих я на всички в очакване на коментари, но в последствие се оказа че те или не са имали време да я прочетат в детайл, или поради липса на добра представа за алтернативите не са имали коментари.

Пристигането

Не знам толкова много за това как е минало пътуването към САЩ, но от наша страна цели четири дни подреждахме, чистихме и се чудехме какво евентуално може да потрябва и дали е в наличност. На 19 вечерта, при лек дъжд навън, посрещнахме тримата Хинови на летището в Сарасота и се придвижихме до вкъщи.

Спалният режим за следващите четири дни беше следният: родителите в спалнята, Ели и аз в хола на надувен дюшек или на диваните, и Тад в стаята за гости (там има единично легло).
На следващия ден направихме разходка до университета, където аз пострадах от сериозна атака на отробни мравки. Но това не помрачи нашия тур. Спряхме и при професор Хикс, главно действащо лице в моите академични приключения. (Повече снимки от района, където живеем и университета ще има скоро в Picasa). В последствие взехме количката под наем, за да можем да се движим из Сарасота.

През следващите дни се отдадохме на лежерни занимания. Отидохме до близкия (по Американски стандарт) музей на Салвадор Дали. Понеже билетите не са много евтини, аз останах отвън да чета на една пейка, където ме обсра птица. Казват че това е на късмет...

Посетихме няколко събития свързани със завършването, както и самата церемония. от всички тези мероприятия се награбихме с безплатни храни, до наяждане че и за вкъщи. Церемонията по завършването също предложи емоции - поради ураганни образувания в залива имаше опасност да я пеместят на закрито, а в такъв случай на всеки студент щяха да позволят само по двама гости. За щастие в деня на събитието нямаше такива ексцесии и всичко мина много гладко.

Парти и др.

С Др. Джанг (нашата професорка) и Др. Джонг (от Тъфтс)

Вчера бяхме домакини на едно важно събитие - коктейлното парти. След една лекция за жените Китай (анализ на фразата "Жените поддържат половината небе"), аз и някои от гостите впечатлихме всички с неочаквано официални облекла. Много добре се получи. коктейлът, който най-много хора предпочетоха беше Moscow Mule - който съдържа най-вече водка и джинджифилова бира. Подариха ни едно цвете, което се надявам да не уморя скоропостижно.
Случи се нещо интересно с храните: поръчахме на една жена от Тринидад да приготви храни и Тад предварително много ми хвали едни неща наречени "роти". Е, оказа се че тези роти са си чисти банички. Тези роти или банички обикновено ги правят с ярешко, но нашите бяха с картоф защото с хората тук е по-добре да планираш вегетариански неща за всеки случай. Едни други неща, които Тад много харесва, са като мекици и се ядат със смес къри и леблебии. Най-вкусното според мен е манговото чътни с индийско орехче, което се яде с всичко. Имаше и парчета манго (което не е като сладкия плод, а по-стипчив вариант за готвене) с къри - аз лично не го харесвам, но някои хора много му се радваха.

уууу, аман от хиени

Та, вчера вече положението с телефоните стана непоносимо - тоест, не само моя а и на Тад спря да се зарежда (след като ни смениха батериите преди 2 месеца) и се принудихме да търсим пак магазин на нашия оператор. Подготвяхме се за дълъг и напрегнат разговор с разочароващ резултат, както ни се беше случило неколкократно преди. Например, 

- Здравейте. Имаме проблем с телефоните си. Заряда не държи повече от 2 минути при разговор. Това е непоносимо... какво можем да направим?

- Ами, вие при този договор на който сте, другия месец ще имате право на отстъпка за един апарат. 

- Не можете ли просто да ни дадете най-простите и евтини варианти за СЕГА?

- Нали ви казвам, отстъпката ви влиза в сила от другия месец.

>след месец<

-Здравейте.. и пр. обясняваме ситуацията. 

- Ааааа, ама вие не знете ли? На тези телефони батеерите им не са вече годни. Не си ли проверявате на *(не знам какво си) за новости? Те още от месеци ги сменят.

При което ни смениха батериите, и 1 месец нещата бяха наред. После спряха въобще да се зареждат. Както и да е, вчера се появихме на едно гише в Мольо (питайте Ванжо за това ако не е ясно) и започнахме пак с обясненията. Човека малко бавно действаше отначало, и аз тъй кат очаквах да продължи все така много се изнервих, та си тръгнах. 

Като се върнах - чудо! Бяха взели, че ни обслужили както трябва. Оказа се, че с този договор по всяко време можем да си купим - обща цена от $10 - два нови апарата, съвсем прости, с камерка и др стандартни функции. Освен това, (понеже ние се опасявахме че ако си продължим договора после ще ни цакат като се местим) поради многото войници които Америка праща насам и натам, и вероятно посредством съд, мобилните оператори са задължени да те освободят от договора ти ако напускаш страната и можеш да го докажеш. 

Невероятно! Но! Какво е заключението: че ние трябваше да дойдем в друг щат за да ни обслужат без да ни лъжат най-безочливо. Те т'ва е! 

Дълъг уикенд

Понеделник е голям празник тук в Америката, а цените на бензина приближават $4 за 'галон'. Поради многото хора навсякъде, този уикенд избягвам плажа и водата. Мисля да се пусна на басеина с кана напитки вместо това, но още е рано и жегата е прекалена. 

В петък беше церемонията по завършването - доста голямо събитие, опъват една голяма палатка до водата. Има реч, за която канят някой известен. Тази година беше някакъв бивш сенатор, който много ме ядоса, защото само приказваще как от 'този университет излизат много добри Американски граждани' и други подобни. Сигурно заради предстоящия празник, но хич не ме впечатли. По-късно имаше голямо парти, но не беше токова интересно колкото други години. 

Уф. Край на ваканцията... не беше зле. Почти цялата седмица се излежавах, а в Петък дойде Кристин и се развихрихме.

Тя сега живее в Калифорния (където възнамерявам да я посетя догодина). В събота направихме един маратон - играхме футбол на плажа и се плискахме във водата, която вече става за къпане. После прилазихме до най-близкия бар и поседяхме, та накрая се стекохме със насъбралите се приятели в боулинга. Те после продължиха партито на кампуса, но някои паднахме геройски по-рано (по-рано бяхме започнали). 

В събота с Кристин ходихме да пазаруваме, защото на нeя и трябваше специaлно бяла премяна за някакво 'бяло парти'. Доста се наприказвахме, но накрая тя си замина.

'Големи котки'

Вчера ходихме до едно място, където приютяват тигри и лъвове незаконно държани за домашни животни. То е само на половин час път. Там обясниха че 'колекционери' често прекаляват и купуват толкова много животни че не могат да ги хранят, и обикновено в такъв случай ги убиват.

Те3и хора са 9-то поколение укротители, и правят някои циркови номера с някои от тигрите за да набират средства за операцията. Също имаше и шимпанзе, екзотични птици, лемури и други животинки.

Ето че и този уикенд свършва. В петък отново се спуснах с колело до центъра, беше интересно защото духаше много силен вятър (а това прави придвижването с колело значително по-бавно). А пък вчера се срещнах с Елена и щяхме да ходим в парка да караме колела, но времето не беше подходящо - освен вятъра стана и студено с опасност от дъжд, и поради това отидохме до остров Ана Мария. Той е един от продълговатите острови покрай брега, там се разхоодихме по един кей и разглеждахме "антикварни" магазини. За пръв път виждам такива големи вълни тук - беше доста бурно на плажа, имаше червено знаме.
В неделя имахме 2 мача и беше някакъв ужас с организацията, но накрая бихме в първия (въпреки недостиг на играчи). Беше доста забавно, но сега ме болят крачетата.

Откриваме плажния сезон

Напоследък пак постоянно има разни неща за вършене и не много свободно време. Все пак този уикенд не беще лош. Още през седмицата сътворих един пай, по случай празника.
После в събота ме подтикнаха към приключения - тоест отидох с колелото до центъра, около 6 км е до там. Беше приятно, времето беше топло, но с лек вятър. Иначе сигурно щях да седя вътре цял ден ... В неделя отдохме на плаж, след дълго излежаване (въпреки че аз си четях заданията докато се излежавах). Отначало беше много хубаво, но после задуха студено. Най-неприятно беше, че имаше огромни задръствания и в двете посоки, на отиване и връщане, а плажа е на остров. След това отидохме до центъра и ядохме в един 'органичен' магазин, който предлага и готвен бюфет.
А последната снимка виси в библиотеката, веднъж имаше фотографи на кампуса и ме снимаха на главната алея.

Разходка в Маяка

Вчера се включих в едно мероприятие (част от инициатива да ни забавляват през Януари) - разходка в парк Маяка. Походихме там около 2 часа... преценихме го на около 8 км.
Първо се качихме на една кула висока 24 метра да погледнем отгоре дърветата. Парка е абсолютно равен - няма възвишения или хълмове (както и Флорида въобще), затова се вижда на невероятни разстояния. После хванахме една пътека и така, чак до едно място отредено за къмпинг. Иска ми се някой път да отидем и да поседим.
По пътя видяхме разни пилета, цветя, едни червени лишеи, имаше и ригано- и кантарионо- подобни растения. Освен това видяхме и едни елени,

които поседяха неподвижно малко и после ни обърнаха пухкави бели опашки и отскочиха нанякъде. А освен това и един алигатор видяхме, но не от близо - вече бяхме в колата и го видяхме от един мост.
Имаше и един голям паяк, за който спътника ни разказваше разни факти защото баща му ги изучавал.
Уж пишеше на едно място в началото на парка, че можело да има и капибара... но не видяхме такова нещо за съжаление.
Също прилагам снимка на смрадлива гъба:
и на двустранния трактор, той в момента се движи в посока обратна на тази от която е сниман, а от другата страна има платформа за повдигане на неща.

Хм, този уикенд е силно метеорологичен. Имам предвид, че ту вали, ту е слънчево и непрестанно 'дуе'. Както и да е, вече имам колело - но си го пазя за когато няма да вали, понеже и без това сега няма лекции.
В момента тестваме 3 кандидати за нова позиция по Китайски. Интересно е - досега 2 минаха, като правят презентация за своята научна дейност и после ни преподават 1 урок за да видим как действат. И двете бяха добри, но аз засега предпочитам тази, която освен това е квалифицирана за инструктор по медитация и проявява желание да направи клас.
Освен това нашата професорка е намерила друга учителка, която да ни дава допълнителни часове. Това е много добре - стига да не ги насрочат вечер защото това най го мразя. Освен това ще напавим и Клуб Китайски, където не се знае още какво ще правим, но сигурно ще говорим и ядем и тн.
Нещо бутоните 'р' и 'в' ми заяждат, много е досадно :( Прилагам тази снимка на салата авокадо.

ЕЕЕЕх, отново във Флорида.

Та, завърнах се тук 'у Флоридата', без особени премеждия по пътя. Топло е, около 20 градуса (нощем по-малко, денем малко повече). Добре че е слънчево, иначе можеше да се потисна.
По принцип през този период трябва да си работя по проекта, но още не мога да вляза в дисциплина (да не говорим че си лягам между 7 и 9 вечер и ставам в 6)... но скоро ще се овладея защото няма иначе как.
Тази забавна скулптура се състои от един новогодишен (сЮр)-приз и една мъничка биричка тип Коронита. Можете сами да познаете кое - кое е. Създадох я вчера след поход до магазина за хранителни стоки.

Днес използвах ранната утрин да удавя мъката по студената, но милна родна земя в кулинарни приключения - с цел честване на един повод който пропуснах докато бях в БГ. На картинката се вижда резултата: агнешки мръвя, които ми се изпречиха вчера в магазина (покорих тенджерата не-под-налягане), макаронена салата с бобове и царевици и един сос, по който май ще се поработи още в бъдещето, и пай тип шам-фъстък отгоре с малко карамелизиран кокос.

В четвъртък, тъй като имах цял свободен ден, с Ваньо отидохме до парк Евърглейдс. Там по принцип има много алигатори и крокодили, и какви ли още не животни, но ние стигнахме само до най-северната му част която е прекалено соленоводна за тези твари - така наречените 10 000 острова. Качихме се на един тур на лодка, където бяхме единствени клиенти, но не видяхме кой знае какво защото беше по обяд когато прилива утихва и няма много движение. Все пак успяхме да видим група делфини, които пръхтяха и се плискаха във водата. Тези 10 000 острова всъщност са между 14 и 16 000 на брой, преброенни през сателитни кадри, и представляват купчини дървета - дърветата (не знам как се казват на български) събират сол от корените си и я използват, а когато има прекалено много я отделят в специялни 'жертвени' листа. Те боядистват водата кафява, защото листата съдържат много танин.

След тази разходка с лодка из парка спряхме да похапнем в едно заведение тип лафка - в това градче което носи името на парка имя само някоко туристически обекта и не много жители. На връщане решихме да спрем да разгледаме град Нейпълс, който е много известна дестинация за над-средно-статистическия американски пенсионер. Градчето има много приятен център със ресторанти и кафенета, но повечето са на подобаващи цени. Забелязахме присъствие на Балкански елементи, които сигурно се изхранват от пенсионерите и туристите.
След Нейпълс подкарахме към вкъщи, но за съжаление се беше получило дълго забавяне на магистралата заради зяпащи една катастрофа в отсрещното платно.
В Петък прекарахме съвсем кротко - отидохме на плаж и после релаксирахме допълнително.

Ах, какъв забавен уикенд! Защо всеки ден не е рожден ден..?

урааа, вече мога да ходя във всички заведения! - но макар и да отидохмена обиколка по барове в 12 когато навърших нужната възраст, това не беше най-интересната част от уикенда.

Първо получих голям букет рози, който много ми хареса. В последствие си избрах и торта която да му пасва - и то такава която не беше прекалено сладка, а със ягодов пълнеж и пресни плодове отгоре. В събота сутринта отидохме на първата изненада, която беше езда на кон. Всъщност това е силно казано, защото конете си знаеха точно какво да правят и къде да ходят, но беше много приятно начало на деня. Около час обикаляхме с тях из един щатски парк (на река Маяка). Пейзажът е разнообразен - със иглолистни и палмови дървета и много храсти, и на някои места има огромни паяжини между дърветата. Конете понякога се стряскаха от гущери, които тук изобилстват. В парка също видяхме диви прасета, но те бяха в клетка с предупреждение, че за тези които ги пуснат са предвидени глоба от $10,000 или 10 години затвор. Сериозни наказания... бяха майка и малко прасе, и майката беше доста заплашителна, така че не знам кой би ги пуснал.
След ездата се върнахме в Сарасота (парка е на 45 минути) и понеже времето беше много хубаво отидохме направо на плажа. Вечерта беше доста кротка - нали в Петък бяхме на бар, след като неуспешно се опитахме да се срещнем със познати, които се опитаха да ни прилъжат в дискотека с руска музика.
Най-голямата изненада беше в Неделя, отидохме в Буш Гардънс - един увеселителен парк в Тампа. Там има 4 големи влакчета и няколко водни атракции, а освен това има и много животни от Африка и около света - алигатори, крокодили, хипопотами, слонове, зебри. Най ми харесаха едни малки маймуни - бяха около 20-30см дълги, с малки ръце и дълги опашки. От тях имаше 2 вида, едни жълто-черни и едни черно бели, със бели пухкави глави. Много бяха сладки и забавни. Освен тях имаше и горили и шимпанзета, както и много птици (включително цветни и бели пауни).

Все пак влакчетата също си бяха основна атракция - ние отидохме рано през деня, и до 3-4 следобед нямаше опашки и с чиста съвест мога да кажа че нищо не изпуснах от този парк, даже на едно влакче се качих 3 пъти по ред и трябваше да седна да почина няколко минути след това. Така се увеселих, че свят ми се зави.
Беше много забавен ден, но като се върнах в Сарасота се преборих с умората и мързела и отидох и на учебна сесия за изпита на следващия ден.

Ботаническа Градина Селби

Днес бях със другарката Елена до ботаническата градина. Приятна разходка - има много растения, и е по-прохладно там на сянка отколкото из града. Освен това се оказа че е безплатно за Флоридски студенти като нас, така че сигурно ще ходим пак. Ще приложа малко снимки, че са по-интересни. Имаше различни орхидеи и тропически цветя, както и много храсти със разноцветни плодове. Освен това градината е близо до марината в центъра, та се разходихме и из прилежащия парк, който винаги е приятно място.

Музей Ринглинг

И така, ваканцията ми си отиде... предимно мързелувах.
В четвъртък бях на музей - много интересно, има огромна постоянна колекция картини от Европейски произход, въпреки че химичен анализ на проф. Сендова е показал за някои от тях, че не са оригиналите за които ги мислят. Най-интересна за мен беше модерната част, където представят временно заети неща. Сега там има на Гоя 'Капричос', както и съвременно изкуство от Куба.
Освен това разгледах и имението отвътре, което е като замък - всички прозорци са със цветни стъкла. Другото нещо което много ме впечатли, в една сграда има миниатюри на целия цирк: на акробати, животни, шатри, вагони, и въобще всичко което е съпътствало цирка. Бяха много... бяха неизброими и много детайлни.

Днес посетихме Музея на Салвадор Дали във Ст.Петербург - на 45 минути на север от тук. Минава се по един висок мост над залива Тампа Бей.

Малко трудно открихме самата сграда, но доста добре поддържан музей, колекцията не е малка, а имаше и временно изложени платна от галерията в Испания. Особено ми харесват Кораб и някои други от изложените там. Въпреки това ми направи доста неприятно впечатление, че разни хора бяха дошли с много малки деца, които крякаха непрестанно. На излизане видяхме, че вали и отидохме до едно кафене да похапнем преди тръгване.
В последствие минахме през магазините покрай магистралата и там замених гадните дънки с вечно отворен цип за по-добри, малко по-различни също.

Та, вчера бяхме до Венис

И така, най-после осъществихме едно малко пътешествие тук из Флоридата. От Сараста се спуснахме надолу по любимия 41 до Венис, едно друго туристическо градче. Бяхме чули че има приятен център. .. Започнахме със спирка в Старбъкс за да заредим с по една хладна напитка за изпът. После поехме... по пътя най-интересното, което видяхме беше един стар Форд, който после също се появи във Венис.
Когато стигнахме там се поразходихме из центъра, единствения проблем беше невероятната жега. Походихме по главните улички и разгледахме туристическите магазинчета. Най-интересни ми бяха един за ретро неща (магнити, плакати, чаши, сладки работи и тн.), и един за морско-корабни неща, където имаше старинни корабни части. Влязохме и в една сграда с магазини, която е била военно училище преди.
Като се уморихме да ходим по жегата, седнахме да похапнем в едно заведение. Аз си избрах бургер с маринована гъба на грил, който се оказа неочаквано вкусен. След това обаче влязохме във една сладкарница където на място правят сладките неща и можеш да гледаш... и там награбих един огромен сладолед.
След като го довърших се повъртяхме, но се оказа че май няма какво повече да правим, и потеглихме обратно към вкъщи. Беше доста приятен ден, но за съжаление твърде голяма част от него заеха храните.

Вчера бях на живописен залез. Ех, този океан! Изключително красиво е от тази страна на Флорида - винаги има и вода и облачета, които да се позлатят. Снимките не могат го уловят тва! Но, всъщност залези много и все са хубави. Този път най ме впечатлиха едни животинки, явно им е сезон.
СТОТИЦИ, ОГРОМНИ, водни кончета кръжат ли кръжат.... абе, феерия. Неописуема направо, навежда те на мисли какъв ли чуден свят е било тука преди цивилизацията.