Лидерството: женско, мъжко, трето, общо?

През Март спечелих (трето място) книгата “Лидерство и половете: Използвайте наука за пола* за успешен бизнес” с поста си за неизнесен TEDtalk от организаторите на TEDxMladostWomen. Книгата има няколко оснивни постулата, по-точно че хората с предимно мъжки или съответно предимно женски мозък (което не е задължително да съответства на пола на човека) са еднакво способни да бъдат лидери, но ползват различни предимства на своя мозък. 

Книгата на Барбара Анис и Майкъл Гуриан предлага стратегии за успешна работа в смесен екип, както и много примери за сложности при общуването на хора от двата типа и как да се преодоляват. Много от тези неща звучаха достоверно и интуитивно и в следващите дни ми се изпречваха разни примери за разминавания в комуникацията между познати, които по силата на психологическия феномен предпочитание за потвърждение припознавах като допълнения на списъка от книгата. 

Антропологът Хелън Фишър изучава любовта като “универсална човешка движеща сила (по-силна от движещата сила секс; по-силна от глада и жаждата; по-силна може би дори от желанието за живот)” и също черпи от теорията за разликите между мъжките и женски мозъци. Тези разлики са потвърдени на биохимично ниво и описани в началото на книгата, за да се даде солидно научно обоснование на всичко, което следва: обема кръв в мозъка, свързаността между частите му, това кои части се активират при определени мисловни процеси. 

“Женската способност да намират подходящите думи бързо, основното артикулиране, се покачва в средата на менструалния цикъл, когато нивата на естроген са най-високи. Но дори през менструацията, са по-добри от мъжете. Жените умеят да говорят. ... Понеже женските части на мозъка са по-добре свързани, събират повече частици информация когато мислят, комбинират ги в по по-сложни начини, виждат повече варианти и развръзки. Те често мислят контекстуално, холистично, както казвам мрежово.   

Мъжете често – и това са средни нива – често премахват това, което смятат за странично, концентрират се в това, което вършат, и се придвижват стъпка по стъпка през мисловния процес. И двата са много ефективни начини на мислене. И двата ни трябват, за да се движим напред. Всъщност, има много повече мъжки гении в света – има и много повече мъжки идиоти. Когато мъжкият мозък работи добре, той работи изключително добре. И аз мисля, че вървим към взаимодействащо общество, общество в което талантите и на мъже и на жени са все по-разбирани, ценени, и развивани.” мин. 11:10 -12:30

Докато разглеждаме темата през призмата на различността, всичко това изглежда много убедително. Катерин Видал, обаче, представя темата като въпрос: има ли мъжки и женски мозък? Специалистът по детерминизма в биологията смята, че всеки мозък е различен поради причини не само биологически, но и влияния над развитието му (например травми и др.). Това означава, че не е смислено да се генерализира на ниво полова идентичност, или по-компромисната идея полова склонност на мозъка.

В крайна сметка книгата е полезно четиво. Кара те да се замислиш доколко ефективно общуваш с другите (в работата и извън нея) и защо е така. Аз не се разпознах в описаните крайно женски мозъци. Авторите споменават един тест на BBC, с помощта на който можеш да разбереш в каква посока клони твоят мозък. 

Кръгла нула е ми е мозъка

Моят мозък като че ли не клони и това донякъде обяснява неохотността ми да приема тезата за различността на мозъците по диапазона мъжки-женски като водеща в  живота и лидерството. 

___________________

*Ако някой може да подскаже по-адекватен превод на gender science. ще съм благодарна. Не се брои ако има транскрибираната дума джендър.

Моят неизнесен #TEDxMladostWomen talk

За рождения ми ден преди няколко седмици, приятели избраха да ми подарят Обратната страна на войната: Женски разкази за надживяване и надежда, книга в която са събрани историите на жени пострадали по време на шест въорежени конфликта.

Жени, които изграждат бъдещето и общностите си наново след това. Корави, силни жени. Красиви изображения и психически натоварващи разкази. Признавам си, че още ме е страх да ги прочета задълбочено.

Предполагам, че ми подариха именно това, защото се занимавам с кампания за информираност за насилието над жени. Избрах да се върна в България и да се захвана с това. Постепенно спрях другите си професионални ангажименти и въпреки че не е лесно, начинанието е много интересно и ангажиращо.

Иска се доста кураж, за да се захванеш изключително с това, което смяташ за най-важно и да го правиш по свой модел. Иска се смелост да правиш -- да бъдеш -- Invented Here. За мен това не значи само местоположение, а да следваш своите най-силни подбуди, най-развити умения и убеждения.

Някои хора взеха да ме наричат феминистка. Докато информирах хора на Витошка за предстоящата си акция #наДъската (повече за това под черта долу), един мъж направи следния коментар пред приятелите си (и от двата пола): "Жените трябва...? и ние ще направим Мъжете не трябва... да готвят, да чистят, да видите, че не само вие феминистките можете. Шегувам се, не искам да съм груб."

Аз не се считам за феминист-ка. Понятието се приема много отрицателно. Аз не се боря за някакво надмощие на един пол над друг, а просто за това хората да се третираме с уважение, независимо какви сме.

Наскоро закоравял феминист ми сподели, че насилието над жени е твърде тежка тема, особено що се отнася до травмите на самите жертви, за да се подхожда към него с хумор.

Не е вярно. Знам го със сигурност и вярвам, че хумора и позитивността са точно пътят, по който всеки може да намери своя начин да действа за промяна на сегашното положение. Човекът, който каза, че ще ми натрие носа със собствена кампания ‘Мъжете не трябва’ много подходящо употребява хумор за да акцентира важни за него точки от общатата тема – отношения между хората като носители на някой пол.

На своя неизнесен #TEDxMladostWomen talk (не го превеждам лекция, защото не бих давала лекции по въпроса), бих говорила по тези теми – насилието над жени в България, как не се говори за него, как изглежда дори организациите, които активно и ефективно помагат на жертви и провеждат превенция не са достатъчно свързани помежду си.

Знаете ли, че ми е много по-трудно да преодолея първоначалното обърквание и нежелание на хората да обсъждат тези теми тук, отколкото в Катманду? Въпреки, че езиковата бариера не е фактор, че предлагам своето време, усилия и умения, дори хората вече работещи в тази сфера в България в общия случай трудно ми вярват, че може да се постигне нещо без много пари и тромава структура.

Елате с мен да им покажем, че понякога диалогът е достатъчен. Искам  да покажем на себе си, че ни обединява желанието всички да се уважаваме еднакво, да има справедливост за жертвите на насилие и подкрепа за произлизащите им нужди.

Датата е 14ти Февруари, мястото пред Съдебната Палата, трябвате ми  за 10 минути. Подробностите в колко часа ще танцуваме за да подкрепим глобалната кампания Един Милиард във Въстание, ще разберете по-нататък от тук.

 _________________________________________________________________________________

#наДъската провокира Софиянци да споделят какво мислят за ролята на жените в обществото и как би трябвало да се отнася обществото с тях.

Как става #наДъската? Изнасяме дъските и ги позиционираме така, че да привличат внимание, но да не пречат на основните пешеходни потоци. С течение на деня следим да има достатъчно тебешири.

 "Жените трябва да отстояват правата си заедно с мъжете," така завършва фразата Мария Габриел, евродепутат, координатор на Групата на ЕНП в Комисията по правата на жените и равенството между половете в Европейския парламент.

#наДъската се финансира със собствени средства и любезното материално дарение от Зора Стил ООД на стойност около 300лв (изработката и самите дъски). Всеки може да остави виртуалния си коментар какво “Жените трябва...” направо на Фейсбук страницата, или в Туитър на @OBRsofia.