Тингджиен: нова година в Мианмар

Тингджиен, или новогодишните празници по стария календар на Мианмар / Бирма, се пада около това време на годината. Около Великден за някои. Тези празници идват в края на сухия сезон за Мианмар, когато не е валяло от дълго време и се очаква небето да почне да се изсипва в течна форма. Традицията е хората да се поливат един друг с вода, което символизира благославяне.

И е напълно невъзможно човек да избегне да бъде поливан. От всички. Постоянно. Навсякъде. С кофи и маркучи. Независимо какво носи в себе си. (Преди и по време на фестивала, който трае поне седмица, много вървят продажбите на непромокаеми чантички за телефони и ценности.) Независимо с какво превозно средство се движи, или пеша, просто се очаква всички да се плискат и заливат с вода - и най-важното, да се забавляват докато го правят.

Никой няма право да се сърди независимо колко студена вода му се изсипе, защото всичко е празник, с подтекста на благословия.

На някои кръстовища и в централната част на Янгон се издигат платформи, от където хората закупили си билети могат да управляват маркучите. Под тях дефилират камионетки с каросерии пълни с празнуващите. С няколко думи: голям, мокър купон.

Ето и малко картинки и клипчета от нашите приключения по Тингджиен миналата година. Още има тук.

Сушим си чятовете по време на втория ден непрестанно мокрене, на фона на типична манджарница за 'ориз и къри'

Скакалци. Не са хрупкави, съответно не са вкусни.

Около Шуедагон

оранжевите маймуни в Танджунг Путинг

Пристигнахме в Сурабая по пладне, взехме визи и почти веднага придобихме самолетни билети за Пункалан Бун (Калимантан) на цена около 35 евро с излитане в 5:20 на другата сутрин. Решихме да напълзим летищното хотелче и да се разходим до Сурабая вечерта. На пръв поглед Ява ни се стори ужасно равна, но по-далечко от града се виждаха няколко доста впечатляващи върха - не че има свръхвисоки планини, но като започнеш от морското равнище и 2000 метра не са малко. Заподозряхме, че единият е Бромо и се заканихме да проверим по-късно.

Голямо жилещо насекомо си прибира плячката скакалец
в подземната обител

Нашият екипаж, с водача Джулия в средата

Сурабая е един от най-големите градове на остров Ява. Заедно с прилежащите му махали, села и паланки населението възлизало на над 4 милиона. Транспорта беше бавничък - от летището си хващаш Дамри (градскят транспорт на Сурабая) до автогарата Пурабая, а там се прехвърляш на някой от автобусите за центъра. Пурабая се намира на около 10 км от града, там спрират всичките междуградски автобуси. За тях влизането в града е забранено, за да не влошават и без това отвратителния трафик. По тази схема от летището до центъра се стига за не по-малко от час и половина и почти не остана време да разгледаме - хапнахме един наси горенг (пържен ориз със зеленчуци) и се отправихме наобратно.

Както си пътувахме наобратно, внезапно осъзнахме, че имаме още един час заради неотчетената часова разлика със Сингапур - време което прахосахме в безумно и неуспешно приключение за придобиване на зарядно за батериите на фотото в един гигантски мол. Ама наистина гиганстки мол, Тунджунган Плаза, където влезеш ли може да се загубиш и никога вече да не излезеш. Иначе на пръв поглед града не ни спечели, имаше някакви градинки и зелени площи между платната на пътищата приятно напъплени от местната младеж, но в страни от това не изглеждаше да притежава особен чар.

На прибиране в летищния хотел, след препускането из мола в търсене на зарядно и лутане из транспортните схеми, съпроводени от доста попътни бири, ни чакаше друга изненада: диско душ! Душът беше снабден с радио и тон-колони, и със светлини, които се сменят според температурата. Дремнахме няколко часа и в 4 сутринта се подредихме за полета.

Около 7:00 вече бяхме на Калимантан, на летището на Пункалан Бун - изходна точка за националния парк Танджун Путинг. Схемата за парка е сложничка - първо трябва да стигнеш до града, да си фотокопираш паспорта и визата и с тях да се регистрираш в полицията. После отиваш в град Кумай и си пазариш тура в самия парк. Сложният процес е приятно улеснен от летищните таксиджии, които срещу 200'000 рупии те превеждат през всичко.

В самия парк се влиза само по вода и установената схема е наем на така наречения клоток - кораб-къща на който пребиваваш докато си в парка. Корабите разбира се вървят в комплект с капитан, готвач, провизии и в нашия случай англоговорящ водач и съответно хич не излиза евтино, но за Индонезия бяхме далеч от илюзиите за бюджетно пътуване. До повечето места, които си бяхме набелязали липсваха лесни обществени транспорти, а и нивото на говорене на английски е такова, че без някой да превежда на Бахаса Индонезия има реален риск да си останеш гладен, жаден и неразбран. Типичният пакет на клоток влкючва две нощувки, няколко наблюдения на хранещи се орангутани и нощна разходка в джунглата – на която се виждат предимно насекоми и паяци, макар главната и невъзможна цел да е да се види местния вид дребен леопард.

Парк Танджунг Путинг е разположен на единия бряг на река, a на отсрещния бряг също е държавен терен. Колкото по-нагоре по реката плаваш, толкова по-черна става водата, заради многото танини съдържани в дърветата. Джунглата там е буйна, но има много плитък слой почва в който да расте, за това растенията прокарват много корени на повърхността. Къпането в реката е абсолютно забранено, защото е пълно с крокодили. През 2008 г. турист Англичанин пренебрегва забраната и чак след два дни намират трупа му нагризан от крокодил.

Дълбоко в парка е разположен център за изучаване на орангутаните, основан от доктор Галдикас, която от десетилетия броди в този район и ги наблюдава. Доколкото разбрахме в парка е вървял някакъв проект за връщане на "питомни" орангутани в естествената им среда и има три лагера в които ги хранят и в съответните часове всички туристи се тълпят да ги зяпат. В информационния център се събира информация за орангутаните, освободени от плен и техните поколения. Самият проект май не е оценен съвсем положително от гледна точна опазване на дивите видове и е на закриване - веднъж свикнали на редовна готова манджа орангутаните явно хич не желаят да търсят по-сложни схеми за изхранване в естествената си среда. Има и съвсем диви орангутани в парка, но тях практически няма как да ги видиш, защото са ужасно срамежливи.

На платформата със сладки картофи и банани

Хищно растение

Корените на джунглата

Рядка среща - див гибон

Орангутаните по природа не обичат да са в близост до хора или един до друг, с изключение на майките до децата си. Започват да раждат на около 10-годишна възраст и гледат малките орангутанчета по няколко години. Орангутан означав жител на гората; движат се предимно по дърветата, по-рядко по земята и всяка вечер си свиват ново гнездо от листа, за да им е чисто от буболечки. Освен хората, не ги заплашва кой знае какво в естествената им среда – само крокодилите. Орангутаните са многократно по-силни от хората, могат да изтръгват палми от брега на реката, за да стигнат до ядливата им сърцевина.

Най-силните и незабравими впечатления в Танджунг Путинг бяха от придвижването на органгутаните през дърветата, огромните корени обградени от зеленина, и вкусна вечеря на свещи на клотока последвана от сън под звуците на дъжда, птиците и насекомите в джунглата.

най-солените пирати

Фламенко на остров Кулебра

Десет дена в Пуерто Рико: Толкова много слънце, плажове, скариди, риби, ориз със боб и мофонго (намачкани платани - не-сладки банани - с подправки). Последните две са традиционно ядене за бедни или гарнитура за богати. И естествено много, много ром. Въобще, разкършихме малко Испанския и се почувствахме истински солени пирати.

Скариди с мофонго, емпанада с гуава и кесо, салата октопод с ориз и боб, две Медайи и противокомарните средства

Прекарахме повечето време на малкия остров Кулебра на изток от основния остров. Най-известният плаж на Пуерто Рико e на този остров, плаж Фламенко, където стояхме през половината време - голяма ивица с мек бял пясък, много вятър в северния край и по-спокойни води с корали и риби в южния. На Фламенко има къмпинг с тоалетни и душове за по 30 долара на вечер, и павилиони с манджи и магазин наблизо. Има и някакви бунгала. Другите плажове са без каквито и да било ‘удобства’.

Тамариндо

Изхвърлени от морето корали

Ние отидохме на още четири други плажа с различни изложения към океана, до които се стига с разходки през гората. Част от тях ни препоръча Йоги, Тринидадец от Индийски произход, който от 94-та е на зелена карта, но не иска да става Американски гражданин и за това живее и работи като инструктор по йога, риболовен гид и тн в Пуерто Рико. Което, ако не знаехте, е територия на САЩ – хората са граждани без правото да гласуват за президент, а представителя им в парламанета също няма право на глас.

Гост в палатката

Севиче (сурова бяла риба в лимонов сок и подправки),
калмари, мофонго с риба

в град Дюи на остров Кулебра

Там се движихме пеша, понякога на значителни разстояния. Дори по тя към един отпо-изолираните плажове минахме през размекната кал, където Дидо даде свидна жертва – любими сандали, изпътували толкова много места. Понякога ни качваха на стоп други туристи с наети джипове или колички за голф. Дори един път ни качи маршрутка, шофьора дошъл на ваканция и останал седем години - не говореше Английски и не ни поиска пари.

Изглед в залива на Кулебра

Ние си търсехме място на плаж с оптимални условия: хубав пясък, по-малко вятър и вълни, по-малко хора, и най-вече по-малко комари. А комарите са много сериозен проблем на тези Карибски острови. Оказа се, че не може да има всичко... там, където не духа и няма хора, има още повече комари. До Тамариндо всъщност има и достъп и по шосе, съответно е населено с чоевчета с шнорхели и каяци. На Пунта Солдадо плажът е предимно каменист. На Пунта Брава открихме пиратско убежище, но неспирния силен вятър, внушителни вълни и това че водата ни свърши ни отказаха да се задържаме там. На Карлос Росарио водата и пясъка са супер, но през деня става населено, а комарите са особено зловещи през цялото време. Въпреки липсата на пълно щастие, бяхме доволни от слънцето и топлите морета на Кулебра. Обзе ни такъв пиратски айляк, че като дойде време да решим дали да сменим островите и да разгледаме малко по-едрия Виекес, просто не ни стигна мотивация.

Танк оставен от американците

Пътеката към Пунта Брава

Това е отчасти, защото бяхме там в период на нарастваща и пълна луна, което обезсмисля посещение на биолуминисцентните заливи. Те са една от големите атракции на Пуерто Рико, заливи където бъка от микроорганизми светещи в тъмното. Намират се основно около Фахардо (изходна точка на фериботите от главния остров) и около остров Виекес. Вече е забранено да се плува в тях, защото мазилата за слънце и комари вредят на светещите гадинки, но се правят нощни разходки с каяци и електрически лодки. Е, тях ще трябва друг път да ги видим :) Другото, което ни се изплъзна са лечоните – прасенца сукалчета печени на бавен огън. Не се срещат под път и над път, а най-вече в почивните дни на едно място в южната част на главния остров. И тях ги пишем за следващи посещения, како и град Понсе с многото музеи и колониална архитектура с Каталански влияния.

Сандалите се предадоха

Пиратското убежище на Пунта Брава

  

Последните два дни отделихме на стария град в столицата Сан Хуан. Там е най-голямата крепост на Карибите, едно време отправна точка на Испанската Империя за превземане и контролиране на региона. След войната между Испания и САЩ в края на 19ти век, крепостите Ел Моро и Сан Кристобал са поети от Щатите като стратегическо съоръжение и има действия по време на световните войни.

Детайли от Ел Моро

Стените на Ел Моро

Изглед от Ел Моро

Изглед от Сан Кристобал към гетото Ла Перла, стар Сан Хуан  и Ел Моро

В рамките на крепостните стени, на полуостров от няколко квадратни километра, е запазена и пресъздадена стара архитектура. Пълно е с барове, ресторанти, магазини и хотели. Пълно е и с улични котета. А от всички ъгли гледа един чичо – май човек, който се опълчил за кратко в името на Порториканска независимост. Отпечатан е да гледа косо в естествен ръст и хората са го наслагали по балкони, стълбове, в колите си. Под крепостната стена от северната страна е гетото Ла Перла, което има славата на изпълнен с обирджии и други страшни субекти микрорайон.

улица в стария Сан Хуан със сини павета

В Сан Хуан се натъкнахме на панаир на домашните любимци – стотици, ако не хиляди, стопани с кучетата си се бяха събрали за някакви състезания и общо веселие на тревните площи пред главната крепост. Казаха ни, че това събитите е с дълга история, а в последно време се води голяма пропагадна за отговорността на стопани към любимците, за да се борят с проблема улични кучета. Ние не срещнахме много, дори почти никакви такива.

Най-голямата фабрика на Бакарди е в Пуерто Рико, изнесена там от Куба когато я приклещва комунизма. Не можахме да посетим самата фабрика, защото лодката която пътува от стария град до там беше строшена. Но пихме и други Пуерто-Рикански ромове, всичките бутилирани във Флорида по някаква причина, а също и Доминикански ром БарселО, на добри цени. Най-продаваните бири в Пуерто Рико са дори по-малки от тези в Щатите - само по 300 милилитра! и са местно производство, слабо алкохолни, като за жега.

Епичен фонтан - в Сан Хуан има школа за пластични изкуства,
съответно е пълно със статуи и монументи

Някакви мамешиби

Аз успях (с Дидо ни се разминаваха часовете на пристигане и заминаване) да отида и на един от градските плажове на Сан Хуан, Исла Верде. Намира се точно до летището, и ако градските рейсове са благосклонни можеш да слезеш от полета и да стигнеш до него за 10 минути и 75 цента. Ходенето пеша не е удачно, защото ги дели магистрала. Исла Верде също е дълъг и широк плаж, като части от крайбрежието са защитена местност. Там от 10 години живее Ризо, хипи което не напуска последния терен на плажа не-завладян от хотели и градска инфраструктура, където водните костенурки могат необезпокоявани да снасят яйца.

И на Кулебра и другия близък остров Виекес преобладават защитените местности, отчасти за да се съхрани нужното пространство за оцеляване на костенурките по брега и отчасти, защото във вътрешността има невзривени бомби, останали от Американската армия. Костенурките снасят малко по-късно през годината, та не успяхме да ги видим, но оставаме със спомените за плуване с костенурка на островите Банда в Индонезия.

"Трябва да защитим бреговете
Стига цимент
Трябва да променим дизайна"

Огромно дърво под крепостната стена