Мийте си зъбите и ползвайте презервативи

На 4 Октомври Световното Изследване на Бремето на Заболяванията (СБЗ) пусна един куп нови изчисления: за всяка държава по света, пропорци от 310 заболявания и телесни повреди, 249 причини за смърт, 79 риск фактора за тях, и много други производни.

Същата група учени, общо над 1,000 души, пусна и изчисления за базовото ниво на здравните цели от Целите за Устойчиво Развитие (ЦУР, хаха) съгласувани от ООН през Септември и на промените в съответните индикатори от 1990та насам.

Институтът за Здравни Метрики и Оценки дава дом на всички СБЗ данни за широката публика, в суров вид както и чрез готови тематични извадки и гъвкав ап за визуализации. Иначе много от заключенията са пбликувани в научната литература (почти цялото съдържание на Ланцет от 08 Октомври 2016).

По мое мнение са се справили много добре с последното - това е един от най-добрите примери за сайт, който дава достъп до голям обем данни като за хора, които не са свикнали да работят с тях без платформа с бутони, менюта, и т.н. Причината за това, разбира се, е че интеграцията на данните е предварителна. Всички модели и изчисления още от 80те, котато започва проекта, са насочени към основната цел да са сравними едни с други... но взех да се разсейвам.

Нека да видим какво показват всички тези метрики и оценки за България!

От 1990та година насам, силно се е подобрила детската смъртност, наполовина при момичетата (154/100,000 през 2015) и почти толкова при момчетата. Очаква се да живеем с над 3 години по-дълго, до 78 години при жените и 71 при мъжете.

За последното десетилетие, най-много хора умират от сърдечносъдови заболявания, рак на белия дроб, рак на дебелото черво, болест на Алцхаймер, и други белодробни заболявания. Сред най-честите причини, ако се разглеждат смърт или заболавяне според сериозността си заедно, са отново сърдечносъдови заболявания и рак на белия дроб и дебелото черво, но тук се включват в десетката също и диабет, болки в кръста, болести на сетивните органи, и депресия.

Отнесени към риск факторите упоменати в ЦУР, най-зле ни върви от към тютюнопушене (и почти без промяна от 1990), наднормено тегло сред деца на възраст от 2 до 4 години (без промяна от 2000та насам). Съответно на-зле се движим към целта за намляване на смъртността от незаразни болести (тук: сърдечносъдови, рак, диабет, и хоринични белодробни). Също не блестим откъм замърсяване на въздуха и миене на ръце със сапун (една трета от боледуването и смъртността взети заедно сред деца на възраст месец до година се дължи на диария и подобни инфекциозни болести).

Бележка: ЦУР индексите на СБЗ не са чистите нива на нещото в населението, а тези нива според възрастовата група и пол с приложени тежести според последствията за здравето изчислени на база на научната литература, и стандартизини от 0 до 100, накрая отнесени към конкретните цели определени през политическия процес на ООН.

От 2005та са намалели с 9% и с 29% преждевременните смъртни случаи от самонараняване и от пътни произшествия. Сравнено с ЦУР обаче, бремето от самонараняване все още е далеч над целта.

А кои заболявания са най-разпространени и все по-често срещани?

1.     Оралните! Това включва пародонтоза, кариеси и подобни. 

Зъбите са едни съкровища, бе, хора. Денталната хигиена прави от човека човек.

2.     Сетивни органи – нарушено зрение и слух

3.     Болки в кръста и врата

4.     Венерически болести

Разгледайте още тук, тук, и тук. 

В световен мащаб картината е подобна. Сърдечносъдовите заболявания допринасят за водещ и нарастващ процент от смъртността, а сред хроничните заболявания, поне 10% от населението на света страда от следните: кариес, главоболие, анемия, загуба на слух, мигрени, генитален херпес, нарушено зрение, и аскариоза.

в очакване на Петъка и страшния съд

В Петък, а не днес както се очакваше, съдът ще определи присъдите на четирима мъже признати за виновни за изнасилване и убийство в Делхи. Индия и светът очакват да разберат дали ще се приложи смъртно наказание, запазено само за “най-необичайните от необичайните” престъпления. Пети мъж участвал в покушението е бил намерем обесен в килията си по време на разследването, а непълнолетен младеж, също участвал, е с възможно най-тежката за него присъда от три години затвор.

Когато станаха известни подробности за това престъпление миналата година, огромна протестна вълна заля Индия, но в крайна сметка броят и мнението на скептиците надделя над тези на хората, които смятаха че ще има рязка промяна в защитата на жените от насилие и подкрепата на жертвите. Този вид престъпления продължават да се извършват абсолютно безнаказано на много места посвета, включитлено и особено на Индийския полу-континент (имам предвид съвкупност от Индия, Непал, Бангладеш, Шри Ланка, може би и части на Пакистан – общности сходни по култура, макар да са далеч от еднотипни).

Защо? Как може да се противодейства на толкова разпространено и вкоренено незачитане на правата на жените на физическо неприкосновение? Едно ново и сравнително новаторско изследване (виж по-долу за пълна информация) на мрежа организации задава подобни въпроси и показва рядко достъпни данни по темата. Става въпрос за това колко мъже са извършвали изнасилване, от какви подбуди и с какви последствия.

Извадката от данните, която е пресъздадена в графиката, ясно онагледява някои социални патологии на полу-континента. В това изследване са представени само Шри Ланка и Бангладеш, от държавите които ни интересуват. Аз говоря за жертви жени, макар и докладът да покрива и темата за мъже изнасилили мъже, при това за жени които не са във връзка с конкретния човек.

Болшинсвото изнасилвачи просто считат това за свое право (от 66% нагоре), и от една пета до над три пети от тях сочат ‘за забавление’ като причина да изнасилят жена. Същевременно, над 88% не са изпитали никакви законови последици от престъплението си, и по-малко от двама на пет са изпитали въобще някаква вина.

Сред заключенията на изследването, въз основа на тези и много други данни и анализи: изострената чувствителност и преиграване на мъжете в хетеронормативно поведение често са коренна причина за това да проявяват насилие над жени, включително сексуално. Тоест: прекалено тесни и несправедливи очаквания за държанието на мъжете и жените водят до насилие.

В една статия на BBC, която отразява мнения на публични личности от Индия дали има напредък от Декември насам в тази посока, парламентаристът Джай Панда твърди:

“Политиците не се концентрират във важните въпроси, защото търсят бързи-лесни решения. Системата ги е приучила да обръщат внимание на злободневните теми за седмицата … Изнасилванията са много сложен проблем. Патриархията е само част от картинката. В Индия, става въпрос и за урбанизация и отчуждаване.” 

Със сигурност въпросът е сложен, но според изследването което цитирам, именно патриархалните норми в крайна форма са най-често срещаната мотивация на изнасилвачите. Коментарите на тогавашния шеф на полицията на Делхи няма да вмъквам тук, макар те да са още по-изненадващи в напъните си да отрекат отговорността на органите на реда и да разпределят вината наравно и на мъже и жени, че даже малко повече на последните, ако може. Доста тъжна картинка като цяло…

Без коментар за смъртната присъда като такава, ще изтъкна че хиляди (ако не милиони) души изразяват мнение, че трябва осъдените в това дело да я изтърпят. Прокурорът дори твърди, че “ако не се приложи в този случай, обществеността изцяло ще се обезвери в правосъдната система”. Вероятно е прав. За съжаление милиони хора на полу-континента вече са напълно обезверени в правосъдието, което за тях често е буквално недостижимо.

Има и капчици надежда обаче. В същата статия на BBC, Кавита Кришнан, дългогодишна активистка за женските права, коментира че много младежи са все по-заинтересувани от тази тема, и то не само на ниво първосигнална реакция. Според Каруна Нунди, юрист, също твърди че от Декември насам най-значимата промяна (въпреки липсата на ефективни реформи на правната и закон-и-ред системи) се изразява в това, че за пръв път “много мъже и жени вярват, че епидемията от сексуално насилие – като миелита или шарката – може да се спре окончателно”.

_________________________________________________________________________________

пълното изследване:

THE UN MULTI-COUNTRY STUDY ON MENAND VIOLENCE IN ASIA AND THE PACIFIC      

Partners for Prevention, on behalf of UNDP, UNFPA, UN Women and UNV

анализи

Странно как понякога човек спича и не може да продължи напред ... от вчера едно лайно нещо ме дели от това да придвижа пороцеса със стажа, и то е че не успях да дам материал за анализ в клиниката като част от цялостния ми преглед. Не е моя вина, бяха ми казали да на ям и пия нищо преди това за да мога да дам кръв. Искат всичко, а не дават нищо... както и да е, дълги часове след като източиха кръвна проба, и след няколко кафета, плодове и шоколад, седях в очакване пред тоалетната, но уви.

През това време прочетох два разказа в стари броеве на Ню Йоркър: Наташа на Набоков и Из Юга(предполагаем превод) на Рушди. И двата вземат като основна тема смъртта и преходността на нещата, както и различните перспективи, които човек добива и отписва с течение на времето. Също така развиват и наблюдения над възможността всеки да си изгради собствен свят и мислене за себе си, с които след това облъчва околните.

В разказа на Рушди един от двама възрастни приятели на път да си вземат пенсиите става жертва на сблъсък с мотопед, което ми напомни това как хората тук пресичат. Правят го в най-неочакваните моменти, и с ръка протегната надолу с полуотворена длан, обърната към връхлитащите ги превозни средства. Понякога имам чувството, че си мислят че с този жест могат да ги спрат. Веднъж един дядка много ловко скочи пред колелото ми по този начин, и понеже никак даже не го очаквах, като не спрях се огъна и направо хвана гумата с тази си полуотворена длан. Аз в такива случаи скачам в движение и оставям колелото, горкото, да се бори само, и си псувам от страни. Иначе карам много агресивно, защото друг начин няма, и понякога с околните си разменяме дружелюбен среден пръст.

Днес, когато се върна в клиниката за да си занеса пробата, движението ще е много по-спокойно: има генерална стачка "бънд" в протест на цените на горивата (около 3лв/литър), и са забранени моторните превозни средства. Може само пеша или на колело, магазините са затворени и всички блуждаят из града като зомбита.

Нарът не пада по-далеч от дървото

Откакто дойдохме да живеем в тази къща (преди четири месеца) наблюдавам един плод. По онова време, септември месец, в Катманду зрееха нарове, и в нашата градина бяха особено едри и кръгли. Много от тях си падат сами на земята, а някои ги обра Менуш, пазача. Но един нар, който е на смия връх на дървото и точно на нивото на терасата, но отвъд отстояние от около 15 метра, не се предаде. От време на време го гледахме и се обзалагахме кога ще се хвърли към земята, а той само наедряваше още повече. Постепенно развих чувства към него - нарът дава пример, гради характер, противопоствя се на конвенционалните ни идеи за живота и смъртта на един плод. Виси си на клона и не се срамува да попива слънчеви лъчи, а като вали пороен дъжд също не се дава на гравитацията. Не му е лесно да живее в самота след като всички други нарове са си отишли, дори мога да кажа че се чувства празен отвътре, защото съм виждала как няколко птици безмилостно го кълват. Но въпреки, че цялата вселена с Schadenfreude* очаква падението му, нарът все още упорито се отказва от предопределената си съдба да едини семената си с почвата и гродо, дори горделиво, се държи над нещата.

Ще ми бъде тъжно, когато погледна към дървото и вече спаруженият овал на очертанията му не се откроява от небосклона.
______________________________
* Schadenfreude е немска дума. Употребява се в английския, който си няма собствена хубава и подходяща дума като българската "злорадство"

иновации за смъртния

Напоследък ми попадат някои много интересни новини относно начините човек 'да си отиде'. Тази тема отдавна ми е интересна - защо сме оковани от традицята дори след смъртта? Обикновено има само два варианта: да те закопаят в земята, след химическа обработка (освен при стриктните евреи), или да те превърнат в пепел. И при двата варианта остава нещо за спомен на наследниците, което си е много важно за повечето хора, някак си им помага да се примирят със смъртта на близките. Ако няма желание за такъв вид свързаност след смъртта, тялото може да се даде на морето или, не твърде предпочитан вариант, човек да дари останките си за научни иследвания, или при възможност някои от жизнеспособните си органи на нуждаещи се от трансплантация.

Да видим набързо потенциалните нововъведения в света на починалите. Всички, на които се натъквам, са свързани с желанието да се сведат до минимум отрицателните последствия за околната среда. Шведска компания предлага едно по екологично съобразно погребение, което позволява пълно разграждане в земята. За целта предварително тялото се раздробява чрез моментно замразяване и се премахват течности и метални предмети (илюстрация). Следва кремация или погребение в лесно разградим ковчег. В седем Американски щата е узаконен процес, който използва основно (в химически смисъл) вещество за да разгради меките тъкани и свежда останките до стерилна течност и пепел, която се запазва като при кремация. Джей Рим Ли пък разработва гъбна колония, която да израстне в костюм за мъртвия и да разгради напълно тялото. За сега никой от тези методи не е широко разпространен, но науката и бизнеса често изпреварват промените в общественото мнение по този начин.

Разбира се, тези нови варианти вероятно обиждат някои хора, защото погребалните ритуали са свързани с много емоции и религиозни вярвания. Всяка религия си има (до различна степен) строго определени начини за справяне с тялото според вярванията за по-нататъшния път на душата. За мен тези ритуали са много интересни, защото са много детайлни, свързват идеи за морал, живот и смърт, и включват специфични роли за повечето участници в семейството и обществото, които маскират или дават личните чувства в една яростна борба за спазване на благоприличие. Повечето религии и култури очакват от семейството на починалия да проведе някакъв вид обществен спектакъл, да даде възможност на други от общността да изразят съболезнования, и всичко това може да изисква сериозни материални и емоционални жертви.

В Непал Будистките и Хиндуиски ритуали целят да предпазят душата от това да се задръсти някъде на неподходящо място. Будистите оставят тялото за три дни, защото вярват че на душата и е нужно това време за да се откъсне от тялото и още по-дълго за да отпътува окончателно, докато Хиндуистите смятат че тя се опитва веднага да си отиде и предпочитат бърза реакция. И двете групи погребват или по-често, поради липса на гробищни терени, кремират мътрвите си чрез изгаряне на клада, след което връщат пепелта им във водите на реки смятани за свещени. Има и по-нататъшни действа за почитане на починалия, например да не се ядат определени храни и да не се носят определени дрехи, както навсякъде. Традиционният Тибетски ритуал за отпращане на мъртвите 'в небето' пък се възползва от специален вид лешояди; съществува и подобен ритуал сред Зороастрианците (Парси) в Индия, при който останките се поствят на открито заградено място наречено дакма за да бъдат преработени от слънцето и птиците.

Интересното е, че при всички тези традиционни методи главната идея е тленните останки да станат отново част от естествения околен свят, докато на запад много общности залагат на един вид модифицирана мумификация, изграждането на каменни паметници и дълготрайни кофчези. С тези действия все едно се опитват да задържат течението на времето, въпреки че основна идея и в техните религии че 'всички прозлизаме от прах и в прах се възръщаме'. Именно този неизразен импулс на хората да се опълчат срещу собствената си смъртност, зедно с последствията му за природата, се опитват да променят изобретателите на новите техники за справяне с тялото.