в очакване на Петъка и страшния съд

В Петък, а не днес както се очакваше, съдът ще определи присъдите на четирима мъже признати за виновни за изнасилване и убийство в Делхи. Индия и светът очакват да разберат дали ще се приложи смъртно наказание, запазено само за “най-необичайните от необичайните” престъпления. Пети мъж участвал в покушението е бил намерем обесен в килията си по време на разследването, а непълнолетен младеж, също участвал, е с възможно най-тежката за него присъда от три години затвор.

Когато станаха известни подробности за това престъпление миналата година, огромна протестна вълна заля Индия, но в крайна сметка броят и мнението на скептиците надделя над тези на хората, които смятаха че ще има рязка промяна в защитата на жените от насилие и подкрепата на жертвите. Този вид престъпления продължават да се извършват абсолютно безнаказано на много места посвета, включитлено и особено на Индийския полу-континент (имам предвид съвкупност от Индия, Непал, Бангладеш, Шри Ланка, може би и части на Пакистан – общности сходни по култура, макар да са далеч от еднотипни).

Защо? Как може да се противодейства на толкова разпространено и вкоренено незачитане на правата на жените на физическо неприкосновение? Едно ново и сравнително новаторско изследване (виж по-долу за пълна информация) на мрежа организации задава подобни въпроси и показва рядко достъпни данни по темата. Става въпрос за това колко мъже са извършвали изнасилване, от какви подбуди и с какви последствия.

Извадката от данните, която е пресъздадена в графиката, ясно онагледява някои социални патологии на полу-континента. В това изследване са представени само Шри Ланка и Бангладеш, от държавите които ни интересуват. Аз говоря за жертви жени, макар и докладът да покрива и темата за мъже изнасилили мъже, при това за жени които не са във връзка с конкретния човек.

Болшинсвото изнасилвачи просто считат това за свое право (от 66% нагоре), и от една пета до над три пети от тях сочат ‘за забавление’ като причина да изнасилят жена. Същевременно, над 88% не са изпитали никакви законови последици от престъплението си, и по-малко от двама на пет са изпитали въобще някаква вина.

Сред заключенията на изследването, въз основа на тези и много други данни и анализи: изострената чувствителност и преиграване на мъжете в хетеронормативно поведение често са коренна причина за това да проявяват насилие над жени, включително сексуално. Тоест: прекалено тесни и несправедливи очаквания за държанието на мъжете и жените водят до насилие.

В една статия на BBC, която отразява мнения на публични личности от Индия дали има напредък от Декември насам в тази посока, парламентаристът Джай Панда твърди:

“Политиците не се концентрират във важните въпроси, защото търсят бързи-лесни решения. Системата ги е приучила да обръщат внимание на злободневните теми за седмицата … Изнасилванията са много сложен проблем. Патриархията е само част от картинката. В Индия, става въпрос и за урбанизация и отчуждаване.” 

Със сигурност въпросът е сложен, но според изследването което цитирам, именно патриархалните норми в крайна форма са най-често срещаната мотивация на изнасилвачите. Коментарите на тогавашния шеф на полицията на Делхи няма да вмъквам тук, макар те да са още по-изненадващи в напъните си да отрекат отговорността на органите на реда и да разпределят вината наравно и на мъже и жени, че даже малко повече на последните, ако може. Доста тъжна картинка като цяло…

Без коментар за смъртната присъда като такава, ще изтъкна че хиляди (ако не милиони) души изразяват мнение, че трябва осъдените в това дело да я изтърпят. Прокурорът дори твърди, че “ако не се приложи в този случай, обществеността изцяло ще се обезвери в правосъдната система”. Вероятно е прав. За съжаление милиони хора на полу-континента вече са напълно обезверени в правосъдието, което за тях често е буквално недостижимо.

Има и капчици надежда обаче. В същата статия на BBC, Кавита Кришнан, дългогодишна активистка за женските права, коментира че много младежи са все по-заинтересувани от тази тема, и то не само на ниво първосигнална реакция. Според Каруна Нунди, юрист, също твърди че от Декември насам най-значимата промяна (въпреки липсата на ефективни реформи на правната и закон-и-ред системи) се изразява в това, че за пръв път “много мъже и жени вярват, че епидемията от сексуално насилие – като миелита или шарката – може да се спре окончателно”.

_________________________________________________________________________________

пълното изследване:

THE UN MULTI-COUNTRY STUDY ON MENAND VIOLENCE IN ASIA AND THE PACIFIC      

Partners for Prevention, on behalf of UNDP, UNFPA, UN Women and UNV

вкусни празници

На излитане от Катманду, (след няколко излишни опипвания от охраната – защо мислят, че между качването на автобуса на изхода и слизането пред смолета можеш да придобиеш нещо опасно?!), зачетох една статия в самолетното списание за кулинарните традиции на Индийските Християни.

Християнството е трета по разпространеност религия в страната. Най-много са Католиците, но има и православни, протестанти и други. Най-концентрирани, като процент от населението, са в Източна Индия (отвъд Бангладеш) и Островите Никобар и Андаман, все места където туризма е тежко контролиран от държавата; след това в Гоа, и в Южна Индия.

(малко стари данни от Преброяване 2001, общо си слагат като 3% за цялата страна огромная)

В Непал също има Християни (половин процент за страната при Преброяване 2001) и в града често се изпречват Западни проповедници или ‘мисионери’, които агитират горките бедни Хиндуисти да се покръстят. Това е гадна за мен гледка. Наскоро пък диди ме изненада, като ме смъмри че нямаме Коледни украси вкъщи и разкри, че тя самата е минала от страната на Христа миналия Великден. Обясни, че малката и дъщеря от край време върви по неговите стъпки, и упражнила натиск на майка си. Трябва да се отбележи, че другите и работодатели са точно от тези мисионери.

Както и да е, с интерес открих че из Индийските Християни има много и различни кулинарни обичаи по Коледа. Както при Американците от всякакво изповедание, не е нужно храните да са постни. Някои ги приготвят за Бъдни Вечер, а други за обяд на Коледа. Оказва се, че за Англо-Индийците традиционна е пълнената пуйка (както и за Американците, разбира се) или печено прасенце, но има и по любопитни култури, например овнешко ‘виндалу’ (Гоа), и кори сука (пиле панирано първо с Индо-подравки и после с чесън и кокос, Керала). Също бяха описани множество сладки и сладкиши, които имат за основа кокосово мляко и екзотични плодове.

Ние пък планираме за своето Коледно угощение една голяма говежда мръвка, която ще бъде приготвена на бавен огън от познат в ресторантска пещ. За тези които не са запознати, големите Американски хранения са на следния принцип: едно или две масивни месни ястия и множество зеленчукови и други гарнитури. Общо взето човек да се почувства като на Шведска маса. Ние като гарнитури планираме да прложим някаква зелена салата, нещо като огретен от зелен фасул (от кръглия вид) и гъби (това е класическа рецепта), сладки картофи на фурна, запечени моркови, доматена супа. Тази година тиранично казвам ‘НЕ!’ на сладникавите гарнитури, с които семейството също е свикнало, например така наречената желирана салата, консервирани мандарини, или сос от ябълки. Сладко ще има за десерт, разбира се – но още не е окончателно избран.

Като взех да пиша за кулинарни традиции за празниците, един интересен паралел е, че в Пенсилвания (поради Германското влияние) също често се яде свинско с кисело зеле по Нова Година. Е, не е точно капама, но става. Освен това имат едни салами “Болоня”, които могат да бъдат и сладки – надявам се това не ви изненадва, все пак, Америка е – дето днес като ядох се усетих, че си имат вкус досущ на шпек.

Южно-Азиатска диаспора

За много от по-бедните страни и региони на южна Азия, възможността големи потоци хора да емигрират и работят в по-заможните страни на континента, или дори извън него, е като спасителен пояс. За правителствата на пращащите държави е основна цел да създадат регламентирани канали и дорби отношения със страните, където отиват тези хора, защото иначе се губят част от парите в посредничества и възникват проблеми в голям мащаб поради незаконна миграция. Понякога решенията са технологични; Бангладеш, например, преприема мерки да улесни установяването на свои граждани на договорна основа в други държави, много от тях в Близкия Изток, чрез онлайн система, в която се посочват уменията на желаещи да заминат. С цел да намали злоупотребите, и да даде на гражданите си лесен и бърз начин да потърсят помощ в посолствата си, Бангладеш издава на работниците електронни карти, които съдържат паспортни данни и информация за това на какъв договор и къде са установени.

За Непал също тези въпроси са от огромно значение. В Терай, макар да могат да "се самозадоволят" (извинете, да са самодостатъчни) откъм храна, от почти всяка къща липсват един-двама млади човека, които работят в Австралия, Катар, Бахрейн, Саудитска Арабия, Япония, и други страни. В другите региони на Непал е същото. По данни от 2010-та на Централното Бюро по Статистика, от над половината домакинства (53%) отсъства поне един човек поради миграция, като за 33% човекът е извън страната. Като цяло, 30% от мъжете и 11% от жените в Непал отсъстват дълготрайно от домакинствата си.(Не е трудно да разберем защо: 49% от домакинствата смятат общото си потребление, от земеделски и други източници, неадекватно спрямо нуждите. Освен това 65% ползват заеми, част от тях именно за покриване разходите по заминаване на гурбет в чужбина.)

Навсякъде из градовете, и по пътищата в по-малки населени места, има пунктове за парични преводи, които предлагат инфраструктурата за цялата схема. Все пак, тези пари трябва да се пращат редовно, защото 79% от получателите ги позлват за ежедневни нужди - храна, гориво, и други подобни. Изникват интересни въпроси: Какъв е размерът на загубите при превод, за домакинството и за страната като цяло? Как се борят хоата с тези такси, дали като пращат пари по-рядко на по-големи траншове, или като ползват лични контакти и връзки да ги предават? И най-важното, как може да се улеси този процес и да се направи по-изгоден за самите работници и домакинства.

Нямам отговори, де, само въпроси.