Кой колко пие?

Един въпрос, който занимава всички редовни пътешественици (не-въздържатели), е: тук какво да пием?

В Малайзия явно брадвите са нещо символично за силата на алкохола - две или три брадви?

Алкохолът е интересно нещо от културна и икономическа гледна точка. Като повечето стоки за директна употреба, при алкохола 20% от употребяващите носят 80% от печалбите – в този случай това са най-големите пияници. Извършителите *и* жертвите на тежки престъпления е по-вероятно да са пияни по време на инцидента, от останалите.

Освен това, много религии ограничават или забраняват пиенето. В Азия на много места съжителстват в близост хора от всякакви изповедания и социални нрави, следователно и политиката за алкохола са разнообразни. В Куала Лумпур, например, в някои магазини намерихме алкохола в отделен хладилник обозначен “не-халални” продукти – тоест нечисти според Ислямските догми за хранене и поведение.

Много от алкомаркетите в Шри Ланка бяха със зелени табели

И ние често си задавахме въпроса “тук какво да пием?” и направихме някои любопитни открития. В Шри Ланка има специализирани алкомаркети, които приемат стъклени бутилки, показват лицензен номер и не позволяват да пиеш пред тях. Има и местни барове, които са отвратителни в много отношения, и определено не се очаква там да влизат жени. Местните, които пият алкохол – едва 30% от населението над 18 (виж за източника най-долу) – явно са принудени или предпочитат да го правят на по-закътани места.

За сметка на това, поне в южните райони на Шри Ланка, проявяват голяма търпимост към пиещите на публични места чужденци. Случва се да те предупредят, че това не е съвсем прилично или да помолят да не пиеш на перона на гарата, но без особен антагонизъм. 

Според Световната Здравна Организация, 85% от алкохола, пит в Шри Ланка е твърд, само 13% бира. Все пак разбираме пиещите местни, защото си правят арак от кокосови орехи. Той е много благ, и в тъмния, и в светлия вариант, като наподобява ром. Има няколко марки Шри Ланкска бира, популярни в различни региони. Рядко щастие е да намериш местен алкомаркет, който да я охлажда подобаващо. Тази услуга е гарантирана само в заведенията за туристи, на цена 200-300% по-висока от магазинната: 1.50 – 2 лева за половин литър.

В Индонезия, както за всичко останало, и за алкохола не може да се говори обобщително. Всяка провинция – остров или архипелаг - има свои закони и порядки, под понятието Панчасила. Това е обединителна идеология наложена от Сухарто с пет основни постулата: Един и единствен Бог; Справедливо и цивилизовано човечество; Единство за Индонезия; Демокрация (с някои условности); и социална справедливост за всички Индонезийци. Между другото, Индонезия е най-населената държава в света с преобладаващо Мюсулманско влияние. Не е изненадващо, че само 21% от населението някога през живота си пие алкохол. От пития в Индонезия алкохол, 85% е бира и едва 15% твърд – това също го разбираме, защото местните уискита, които опитахме бяха от зле по-зле, че и скъпи.

Дискретно сервирани бири в Сигирия, Шри Ланка
+ порция коту-роти

Първокласен алкомаркет в Бадула, централна Шри Ланка
повечето са по-неугледни

Мианмарски бири и една хитра отварачка

Биа хой в Сайгон

Наливни бири могат да се наливат в каквото носиш.

В Мианмарските барове груповото гледане на телевизия и мачове е много популярно.

На Джава, най-населения и предимно Мюсулмански остров, свободно се продава както водещата местна бира Бинтанг (собственост на Хайнекен, по над 6 лева литъра, да ви е сладко!), така и някакъв странен Гинес в кенчета без ‘ракети’ за запазване качествата на пенливостта и споменатите гадни твърдаци. Предполагаме, че в Аче и въобще на Суматра е по-ограничено заради по-консервативните религиозни общности. В Калимантан и Папуа също продажбата на алкохол е забранена в някои местности, което остана загадка за нас като мотивация. Населението там е предимно покръстено или от трети религии, а в Калимантан местните си пиеха арак от ориз разреден с кола, “защото иначе е твърде силен”. В Папуа по крайбрежието нямаше проблем с продажбите на бири, но в централната част бяха забранени. Местните не успяха да ни обяснят защо. Два пъти поред отговориха, че Индонезийците имат пушки а те нямат, но като добият пушки ще ги избият, Мердека ПапУа!

Експонат за локални религиозни церемонии: бири в дар
Ханои, Виетнам

Не навсякъде в Азия, обаче, алкохолът е така старателно прикрит. Във Виетнам, бастион на комунизЪма, едва половината от населението са трезвеници. За сравнение според същия източник в България 15% от пълнолетните не пият, в цяла Европа и в Северна Америка по една трета.

Виетнам предлага наистина чудесно евтини бири – от 60 стотинки за литър! Нищо чудно, че 97% от алкохола, пит там, е именно бира. След намесата на колонизатори от Европа, във Виетнам остава пивоварна традиция. За да не си кажете – ех, Азиатци, все трябва белите да им показват – и в България пивоварните похвати са ни внесени от същите източници. Както и да е, определено пресните бири Биа Хой стават популярни и сред потоците туристи във Виетнам. Сервира се в по-установени заведения и на улицата във внезапно изникващи вечер тротоарни кръчми, на ниски пластмасови столчета и маси. Вари се на същия ден и е слабоалкохолна, леко водниста бира.

Именно такива по “качества” са и най-питите бири в света (за разлика от другите данни, тази статистика се основава на брандирани продажби). Водещите по продажби марки бири дават представа и за развитието на световния бирен пазар: масовите продажби почти навсякъде са на бири, собственост на чуждестранни конгломерати от фирми, например Китайско-Бразилски и Американо-Белгийски партньорства.

Вие какво пиете като пътувате?

* Данните са от изследване на Световната Здравна Организация (част от ООН) от 2010-та година. За това и цифрите за население са съобразени с тази дата. Методите на набиране и обработване на данните отчитат и непродавания, но консумиран алкохол – домашните ракии, вина и бири по света. 

buzzfeed: съдържание на блога в GIF-ове

Тук са събрани анимирани снимки от пътуването и линкове към блогове за някои от местата, които посетихме. Половината картинки са в графа "бъдещи писания", така че има още доста да разказваме!

Истанбул

Шарджа 1

Шарджа 2

Гал, Шри Ланка

Яла парк 1, Шри Ланка

Яла парк 2, Шри Ланка

Духинда, Шри Ланка

Нуара Елия, Шри Ланка: люто чесънче на скара

Полунаруа, Шри Ланка

Сигирия, Шри Ланка

Кенди 1, Шри Ланка: кокос самбал

Кенди 2, Шри Ланка

Кенди 3, Шри Ланка

Бъдещи писания:

Янгон, Тинджиен (Нова година), Мианмар

Ангкор Ват 1, Камбоджа

Ангкор Ват 2, Камбоджа

Бромо, Джава, Индонезия

Балием, Папуа, Индонезия

Уамена, Папуа, Индонезия

Остров Унди 1, Папуа, Индонезия

Остров Унди 2, Папуа, Индонезия

Раджа Ампат 1, Папуа, Индонезия

Раджа Ампат 2, Папуа, Индонезия

най-топлите морета

Пренаситили се на руини, се натоварихме на влака към Батикалоа - един от по-големите градове по източното крайбрежие на Шри Ланка. Има голяма плажна ивица брулена от силни ветрове. Градът сам по себе си е доста интересен със своите лагуни и съответните лодчици, мостчета, та дори автогари от които можеш да се бухнеш направо във водата. Не си представяйте Венеция или Амстердам, на този субконтинент нещата винаги вървят с тонове боклуци и мизерия, но градчето има с какво да привлече окото.

Батикалоа - част от църква, порутена от цунами

Впечатлихме се дотам, че решихме чак да се пробваме да останем на плаж тук, но се отказахме бързичко. Крайбрежната зона изненадващо още си беше доста изкъртена - боклуци и отломки навсякъде, кофти вълнения в морето, а малкото хотелчета удивляваха с мизерията и високите си цени. Чували сме, че освен, че е отнесла щети по време на въоръжения конфликт, тази част на Шри Ланка е ударена доста тежко от голямото цунами през 2004, но очаквахме, че за 10 години нещата са доста по-добре възстановени. Не беше така, около плажа картинката беше доста грозна. Малкото хотелчета, които запитахме искаха несъотвестващо високи цифри, а в близкия жилищен квартал ни обградиха враждебни кучета.

С последния възможен автобус се отправихме към Валеченай, а там вече по тъмно си хванахме тук-тук до плажа на Пасикуда. Напълзяхме едни доста приятни кабанки и си устроихме дълго търсене на храна - по някакъв странен начин мястото се оказа лишено от ресторантчета. В края на краищата съвсем близо до нас открихме барачка в която един благ чичо ни нахрани с ориз и къри.

На сутринта нещата се поизясниха - зад плажа беше пълно със скъпи ресорти, от тези от които туристите не излизат (даже за да идат до плажа, защото си имат басейн в ресорта), та явно нуждата от ресторанти не е огромна. В нашия край имаше няколко по-народни хотелчета, а нашият чичо от предишната вечер се оказа кажи-речи единственият вариант да хапнеш нещичко извън ресортите. В дните, в които му скимваше да не работи си хващахме тук-тук за да идем там-там във Валеченай да похапнем коту-роти. Чичото се беше впечатлил от взисктелните ни въпроси за цени и на втората вечер ни се извини, че ни иска 100 рупии отгоре за това, че ни е приготвил огромна порция скариди. Между нас и чичото, който беше на 20-на метра от кабаната ни, се намираше местния алко маркет.

Кабана в Пасикуда

Колкото до ресортите, въпреки, че ги имаше почти по цялата южна половина на плажа изобщо не успяваха да развалят ситуацията - в повечето случаи бяха изнесени на метри от морето, изглеждаха леко празни и малкото хора по тях наистина си стояха вътре.  Северната част на Пасикуда пък си беше съвсем празна, макар ивицата пясък да беше тясна и доста наситена с изхвърлени от морето боклуци. В северната част има плантации палми и скали, които ни дадоха надежди за шнорхелиране от плажа, но водата беше твърде бурна за да има смисъл.

Проверихме и другия плаж наблизо, Калкуда, като час и половина заобикаляхаме един нос между двата от южна страна на Пасикуда. На този плаж строят също някакви големи хотели, но до момента нямаше нищо. Въпреки това не е толкова защитен в свой залив и удобен за плискане - въпреки, че се оказа че до него се стига за 10 минути директно по пътя, другия ни беше по-атрактивен. На Пасикуда ситуацията си беше съвсем приемлива и с кеф прекарахме в мързел по плажа следващите няколко дена, до момента в който ни обзе някаква гузно желание да видим какво има в още по-северната част.

Човек-риба

Така стигнахме до Тринкомали, един прашен пъкъл с чаровни рибарски махали, и почти без да му обърнем внимание продължихме още на север към Нилавели, за който имахме сведения, че също предлага забележителен плаж.

В някаква степен се оказахме излъгани, водните условия хич не можеха да се сравняват с тихите води на Пасикуда. Плажната ивица е на километър от шосето, освен това е разделена през средата на туристическата зона от мащабна военноморска база. Иначе самият плаж сам по себе си не беше лош, доста по-дълъг от Пасикуда и застроен само в южната си част. На километър - два след нашата бърлога започваше дълга ивица по която нарядко се откриваха само рибарски колиби, някой друг военен пост и една доста приятна лагуна, след която не проверихме какво се случва, но се виждаха още доста километри плажна ивица.
С храната и напитките в Нилавели обаче ударихме сериозно на камък. Хапването стана скъпичко и незадоволително, бирите набъбнаха до 400 рупии, което преглъщахме до момента в който започнаха да ги носят топли. Направихме малко коту-роти туризъм до съседното село. С копнеж споменавахме нашия мил чичо от Пасикуда и неговите манджи.

Намираме за доста възмутително, когато радикалното вдигане на цените е съпроводено с падане на качеството, и един вид ни ползват за опитни мишки в изследване на балъщината на белия човек, но нямаше много алтернативи за изхранване. В един момент дори топли бири не искаха да ни продават, защото е празник (всяко пълнолуние е официален празник с Шри Ланка). По време на курса за коту-роти човекът с тук-тука ни закара на тайно място, където ни предложиха нелегални бири на още по-високи цени, или пък марихуана. Възмутени, ние предложихме да викнем полицията и разговорът бързо приключи. Въобще, в рамките на Шри Ланка единствено в района на Нилавели се опитваха да ни лъжат и пързалят по съвсем безочлив начин, например тук-тук искаше да ни убеди че няма рейс към Тринко (разликата в цените на двете за нас, макар и не огромна като стойност, е повече от десетократна).

Куче призрак

Голямата победа на Нилавели се оказа рекламираната от всички разходка с лодка до отсрещният Пиджън айлънд. Островът се намира на няколко километра срещу плажа и е национален парк заради коралите си. Коралите доста са пострадали от цунамито, но все още са атративни. Разходката до там се оказа скъпичка (към 6000 рупии за двама, цена която беше абсолютно консолидирана между ресортите и едноличните хелоучета) основно заради билетите за парка. Бяхме се заредили с най-вкусната папая и други мезета, за да издържим цял ден слънце и подводни забавления. Мястото се оказа чудничко за шнорхелиране, отвисяхме цял ден в зяпане на цветни рибки и видяхме от малките рифови акули с черни перки.

Като изключим острова, прекарахме няколко дни нищоправейки в сенките на плажа, с кратки няколкостотин метрови напъни за храни и напитки. Успяхме даже да си намерим ново приятелче - един местен катеричок редовно ни идваше на гости и се завираше доста нагло в нас. Като типичен обитател на субконтинента и той не беше безкористен и вероятно му бяхме само част от маршрута, по който разни балъци го хранят със солети, ама пък беше симпатяга.

Предпоследния следобед на нашето пътуване в Шри Ланка изкарахме в Тринко. Висяхме по свръхмръсния плаж с бири в ръка, наблюдавахме цялата Шри Ланкска шарена гмеж от лодки, рибари, гарвани, кучета, хлапетата и всякакви дремещи на слънцето отрепки и си мислехме колко е яко тук и колко по-яко би било, ако вземе някой да го изчисти всичкия тоя боклук. 

Тринко-дринко-леле-мале

После хванахме нощния влак до Коломбо. Бяхме си резервирали спално купе за цели 10 лв на човек за да видим докъде може да стигне лукса на железниците в Шри Ланка, а той не ни разочарова - купе с две легла и тоалетна споделена на две купета. Бяхме си взели коту-роти и неочаквано вкусни скариди и риба от Тринко (толкова пресни, че ни преди пет часа не можеха да ни ги продадат, защото не бяха наловени и сготвени).

След кратък плаж в Негомбо дойде време да се отправим обратно към летището. Беше тъжно да си тръгнем от топлите морета, но знаехме, че още топли морета ни дебнат отвсякъде.