В САЩ хората са на места силно заинтересувани, но болшинството хич не ги е грижа какво се съдържа в храните и едва се замислят какъв ефект имат конкретни храни върху здравето им. Там открай време има изисквания на опаковката да са изложени най-различни факти, но и тази схема май не води нищо добро и мислят да я сменят. Учени от Минесота например следят погледа на 203-ма потребители при симулирани покупки и откриват, че хората гледат тази информация общо взето само когато я натикаш право пред лицето им, и освен това не си признават колко рядко всъщност я поглеждат. Не е голяма изненада разбира се - в крайна сметка, хората рядко купуват изцяло нови храни, а експериментални изследвания са показали че личния опит (буквално!) е по-значим при пресяването на хранителна информация от самата информация и източника и.
Има Американски чиновници с амбицията да променят нещата, но всичко им излиза много сложно. Частните интереси са хвърлили, и продължават да хвърлят, прекалено много пари за да позволят средностатистическия потребител да се събуди от застрашаващата го диабетична кома. Базата за промяна е остарялата сисема с пирамидата, която от години беше официална политика за балансирано хранене. Най-натрапчивите недоглеждания на пирамидата са в изкривените съотношения на месо и захари спрямо зеленчуци, както и идеята че всяко хранене трябва да включи всички групи. Предложенията, с които са излезли досега по-амбициозните реформатори са например система от точки, която бързо и лесно да показва енергийна и 'здравословна' стойност и цветово решена система тип светофар. ЕС също се опитва да се движи в тази посока - от 2014 година би трябвало да има нова етикеция (хе-хе), която да е ориентирана към това лесно да се вижда дали съставките са качествени, или рискови за определени групи хора. Но тези промени няма скоро да стигнат до рафтовете на магазините, защото лобито на хранителните производители е прекалено силно, още повече че реформаторите искат тези означения да се преместят отпред на опаковката. За сега чиновниците са успели само по между си, вътрешно да заменят пирамидата с чиния, която далеч не превъзмогва всички недостатъци на остовърхата си предшественичка (и дори не са вместили всичко в едната чиния). Освен това днес отбелязват Ден на Храната...
Проучване на Прагматика изтъква, че хората в България не се възползват много-много от така скандалните държавни стандарти, и когато го правят, е при продукти които по принцип са считани за по-некачествени или не предпочитани като клас, но без да се упомене дали продукти със съответния стандарт е имало на разположение в магазина. От личен опит, както и вторичен от семейството, знам че в много магазини няма такива стоки или се появяват само рядко и спонтанно. От вътрешен човек също знам, че производителите също в някои случаи са се отказали въобще да играят поради по-високите цени, до които биха довели стандартите.
В крайна сметка тези неща са свързани до голяма степен с нагласите на хората към природата, религията и прочие, които определят как боравят с информация за качество и риск, и с това доколко вярват на органите, които изготвят и прилагат стандартите. Това е не само логично, но и доказано в цифри (не че промотирам собствената си работа или нещо подобно :П). От една страна настояваме да имаме колкото се може повече информация, от друга не се наемаме да я прилагаме към решенията си, защото не и вярваме по ред причини. Както с торбичките, въпросът се решава много по-сложно отколкото с една наредба.
За Непал няма да коментирам...
_____________________________________________________________________
Да, сложно е, затова хората по-често трябва да се плашат с публикации и по телевизията за крайно опасните за здравето изкуствени добавки и храни.
ОтговорИзтриванеАко са наясно с тези ефекти, ще гледат и етикетите.
Явно са малцинство такива като мен които фанатично четат етикетите и избягват определени съставки.
ОтговорИзтриванеА за утвърдените стандарти - аз част от тези храни не съм ги и виждала по магазините, например брашно и кашкавал.