Днес допълзях до къщата във Вашингтон. Тръгнахме към 11 от ПА за да може в 2 Тад да стигне до летището в Балтимор за своя полет до Маями. Това беше неприятно.
От там аз продължих с влак, който беше неочаквано евтин. Във влака имаше странни индивиди, които се опитваха отчаяно да подхванат разговор с някого, и напълно стандартни за този район индивиди, които не им обръщаха внимание. Като слязох от влака се замислих дали да не се кача на градски рейс до къщата, но реших да походя (с куфарче на колела и раница). Оказа се доста дълъг километър поради горещината.
При влизането в къщата си мислех само за алармата и това как е много важно да я обезвредя, защото в момента нямам телефон за да подам сигнал че не е обир. Е, явно много се замислих, защото тя се активира, и откакто това стана вече беше невъзможно да се сетя какво точно трябва да направя поради пронизителното и пищене. Най-накрая успях, след което имах звуковата свобода да поема течности и да се изкъпя. След около час се появи съквартирантка, и всички се успокоихме че полицията не е била повикана.
От тогава поговорих с две от съквартирантките (третата не е тук още) и се боря с опакованите си багажи. Обаче нямам никакви етажерки, което ме затруднява в разпределянето.