бремето на белия човек*

В Катманду стига човек да е бял (а може би и различен Азиатец, или от друга раса, там нямам опит...?), и много хора го карат да се чувства специален. Някои деца му викат поздрави с радост, продавачите на плодове и зеленчуци му дават бонуси всеки път - тук люта чушка, там бананче, - а амбулантните търговци и разните агенти от туристическата периферия (известни като 'хелоучета') непрестанно го офертират по все по-оригинални начини.

Напоследък получавам и едни други оферти, но не тези които може би си мислите. Разни хора ме намират по интернет или направо ме спират на улицата със следната история:

Аз познавам един друг човек, той/тя работи с една организация, може би се познавате...? ти къде работиш? Ние имаме много проекти за подпомагане на деца наркомани/бездомни деца/жени жертви на насилие/сети се сам, но много малко ресурси, винаги търсим кой да ни помогне с документите за ОН, за да ни потръгнат проектте, да можем да им помогнем... Ако може някакъв контакт, като сме готови с проекти да ни помогнеш?

Понякога човек може само да слуша, споренето или обясненията, че не е точно такава хавата или, че са хванали грешния човек, не помагат. И понеже има едно универсално понятие: каквото ти на мен, такова аз на теб, което и тези агенти разбират, винаги ме изпращат с предложението "Ама ти ако имаш някакви проблеми, каквито и да е, звънкай!"
________________________
*иронично, разбира се; това е стих на Киплинг, дава началото на заглавието на книга на Бил Ийстърли за неефективността на Запада в опитите му да развие Изтока