Чудеса Вашингтонски

Възползвам се от интернета тук в офиса, и липсата на работа, да опиша някои неща които ми направиха впечатление в последните дни. 

№1: На станцията на транспорта 'Пентагон' има множество (сигурно над 20) различни рейсове. Има по няколко (3-5) които спират на една и съща спирка. Когато дойде големия наплив, така след-работно, към 6 часа, хората които идват от метрото или от самия Пентагон се подреждат на опашки покрай свойта спирка. Ако дойде не този рейс който чакат, а друг, отстъпват крачка назад и хората които се качват се източват в рейса, след което опашката се сгъстява и подновява. 

От дуга страна, често рейсовете не пътуват по разписание поради разни катастрофи или аварии. А има и следният проблем: по принцип за дълъг период на употреба е най-изгодно да си купиш електронна карта която се зарежда с пари за рейс и за метро. Човек когато се вози в метрото, се таксува и на влизане и на излизане. №2: Понеже понякога има много хора и всички се движат бързо през изхода, е възможно без да забележиш да влезеш или излезеш без да се таксуваш. Дотук добре. Но, при следващ опит машината не те пуска, защото тя знае че има нещо гнило в цялата ситуация, дори и ти да нямаш представа какво е станало. При това положение трябва да се обърнеш към служител на метрото, който те таксува ръчно по по-висока тарифа. 

№3: понякога, изглежда, рейсовете ги карат шофьори които нямат представа какъв е маршрута. Не знам защо - те сигурно имат някаква система според която се сменят кой какво кара, защото няколко пъти вече се возих при шофьори, които питат пътниците какъв е маршрута. А веднъж един шофьор знаеше маршрута, но се беше обозначил като друг рейс. Вместо 17H се беше писал 17F, който обаче въобще не минава по тези спирки. Аз невъзмутимо се качих, тъй като ми трябваше само крайната спирка, а тя за рейсовете 17 е една и съща.

№4: рейсовете не пътуват през целия ден. Има рейсове (поне този който аз употребявам) само сутрин между 5 и 8 и следобед между 4 и .. не знам точно колко. Тоест, човек не може посред деня да отиде от покрайнините до метрото, или да се върне от града в покрайнините. През деня вървят едни други рейсове, но не по същия маршрут. Въобще, нещата с рейсовете съвсем не са така доизмислени както с метрото. Метрото пък, на сайта си, позволява да му зададеш адреси и да си потърсиш маршрути, като можеш да търсиш най-бърз или с най-малко прекачвания.