Венецуела (Валенсия)

Пътешествието ми започна с неуспех. По план исках още в Понеделник след изпит по статистика да предам котето на Габриел (за извеждане до Пенсилвания) и да отида в Балтимор на гости. Не се получи съвсем, но на следващия ден потеглих. Посрещнаха ме на гарата Джонатан и неговата помощничка Кара. След като оставихме багажите ми, отидохме да се пързаляме с шейни - ако си спомняте малко преди това беше навалял 'големия сняг' в района. Беше много забавно, а междувременно ни се обади Тад да провери как върви всичко.
След шейните хапнахме много вкусна супа от карфиол, приготвена от Тина, и се разпределихме по леглата си. По-точно, седнахме да гледаме телевизия и аз заспах на пода. На следващия ден летях за Венецуела. Тад се обади още рано сутринта да ми напомни да тръгнем навреме, което се оказа много уместно. Джонатан ме закара до летището и добре, че се отказахме да спрем по пътя да ядем, защото при чекирането се оказа че полета е преместен час по-рано.
Летях до Атланта и оттам до Каракас. Когато пристигнах вече беше тъмно, така че не добих добра представа за града. Преди кацането ни раздадоха имиграционните формуляри и изпитах остра паника - да не би нещо да се е променило откакто проверих и да ми трябва виза все пак? Ами ако на митницата има проблем?
Тук отварям една скоба за да отбележа, че в моя багаж (въпреки това само ръчен) носех следните чужди предмети: 4 диска, 4 играчки от Стар Трек, детски часовник, 2 телефона, тютюн за 3 месеца.
С все по-силно вълнение слязох от самолета и се наредих на опашката за чужденци. На границата минах направо неусетно, без проблеми, а на митницата въобще не ме погледнаха. Намерих Тад и човека, който ни откара до Валенсия. Пътят е около 3 часа, и както се потвърди по-късно, не е препоръчително да караш по тъмно ако нямаш свръхестествени познания къде се намират дупките в асфалта. Докато пътувахме, забелязах множеството колиби по хълмовете около Каракас, както и феноменът на горските огньове. На много места растителността кротко си гори, но обикновено някак си спира преди да погълне твърде големи площи. Теренът в северна Венецуела е хълмист и планински. Растителността е умерена (джунглата се намира на юг).
Маурисио успешно ни докара до жилището на Тад, което се намира във висока нова сграда. Във Валенсия има множество такива, тьй като има ограничено поле за инвестиции и висока инфлация. Повечето апартаменти остват празни. Този на Тад е с разположение подобно на жилището във Флорида, но по-малък и без тераса. Най-много ми харесват облия бар, който отделя кухнята от дневната, и моята баня, защото от един малък прозорец влиза слънце докато се къпя и образува дъги. През позореца в дневната се вижда един огромен кръст на върха на планината, който се осветява нощем по случай празниците, въпреки недостиг на електричество.
На следващия ден отидохме до Улицата на Глада, където има много павильони и ресторанти с различни храни и напитки. Ние ядохме емпанади (пържено тесто с пълнеж, ние предпоичитаме телешки) и скрежини от лайм. Закупихме си и няколко филма на смешни цени.
На път към вкъщи спряхме при колегите на Тад, те имаха семейни гости също. По стечение на обстоятелствата се заседяхме и пийнахме. Аз от доста време слушам че има някаква пътека, която тръгва от училището и се изкачва до върха на планината. Разбрахме се да отидем да я изкачим на другата сутрин. За да избегнем най-големите жеги се срещнахме в 8.30. Беше Ужасно! Пътеката тръгва по един каменист склон с променлива, но постоянна наклоненост. От начало не беше кой знае колко трудно, но постепенно започнах да изпитвам странни усещния. Стана адски топло. Изкачването се превърна в изтезание. Спирахме на всеки 10-ина крачки за почивка и глътка вода. Най-после достигнахме единия връх, където освен това имаше сенчица. Успяхме пълноценно да се насладим на гледките отгоре: града се простира от двете страни на планината. По-нататък преобладаваше повече слизане отколкото катерене, а освен това имаше и път. Ободрени от тези улесенения, по пътя към кръста забелязахме някои птици (лешояд и колибри) и множество огромни пчели, с размер на бръмбари, които са много разпространени навсякъде.
След тази разходка отдъхнахме и отново се събрахме за Коледна вечеря. Запознах се с още повече колеги и хапнахме от храните, които всички донесоха.
През идните дни отидохме до два различни плажа. И в двата случая карахме известно време до крайбрежието, след което се качихме на лодка. Явно най-добрите плажове се намират на островчетата покрай брега. Въпреки някакво странно явление, което беше направило водата по-мътна от обикновено, се пробвах за пръв път с шнорхел и видях разни риби и корали. Постепенно плажа се преизпълни, и ние решихме да си тръгнем. На връщане първия път не стигнахме до това решение достатъчно рано, и по пътя обратно вече беше тъмно. При една коварна дупка спукахме гума, и не само това, а огънахме и джантата.
През останалото време си приготвяхме храни, или поседявахме в едно заведение предпочитано от Тад. Освен това открихме и една лавка за кокос, където режат кокосовите орехи на място и можеш да си купиш най-различни производни.