първа седмица в непал

ВВ Неделя пристигнах в Катманду, след дълъг път. Тад ме посрещна на летището и натоварихме моя огромен куфар (донесох разни багажи,които ще останат тук) в едно миниатюрно такси, което веднага спука гума. Шофьорът бързо я смени и след кратка 'разходка' из ужасяващо мръсния град пристигнахме в къщата.

За съжаление не съм снимала двора, който е много приятен, със зелена морава и безброй цветя в саксии. Ние сме на първия от три етажа, а горе са хазяите. Има едно семейство, което живее в една стая на двора и ползва баня също навън - те са градинар-пазачи. Хазяите имат отделно диди (което значи "кака", но се ползва и за домашна прислужница).

Та, след като се изкъпах ходихме на едно заведение извън града, което предлага изглед над долината. Пътувахме около час може би с мотори. Там прекарахме голяма част от деня, с бири и мезета - чили-картофи и момо (пържено тесто с пълнеж от бивол/зеленчуци/сирене, поднесени със лют къри сос). Във ФБ това са снимките на дървото и тн.

По това време беше Лоса, или Тибетска нова година, но ние нямахме шанс да наблюдаваме тържествата. Като се прибрахме аз заспах много бързо, въпреки че беше рано. На следващия ден отидох с Тад на работа. От вкъщи е на половин час по околовръстното, което е доста неприятно преживяване. Множество мотори, коли и триколесни маршрутки, които въпреки това са по-препълнени от Софийските, се движат по двупосочен път с неопределен брой ленти, а 'канавките' са препълнени (буквално!) с боклуци от разнообразен вид. Където се минава по мост над реката е препоръчително човек да не вдишва, защото там пък си е едно голямо, вечно гниещо и горящо сметище. Има хора сред най-бедните, които живеят в коритото на реката-сметище и по всякакви начини се препитват от боклуците.

Училището е в сравнително стари сгради, като всяка стая има прозорци от две страни. Двора е също разкрасен с много цветя в саксии (явно те са навсякъде, където хората имат пари). Срещу училището има един малък ресторант по-като за европейци, като за обяд, а до него има друг по-като за Непалци, където правят много по-вкусни и евтини самоси (пържени тестени пирамиди с пълнеж от картофи и други зеленчуци и къри).

В Катманду, както може да се очаква, се пие предимно чай, макар че има доста заведения които предлагат еспресо, като за туристи (но само ако има ток, което не е много често - повечето готвене съответно е на газ, а който може да си позволи ползва устройство с батерии които се зареждат докато има ток от мрежата, и отпускат когато спре). Любителите на кафето ползват най-вече френска преса, а аз за по-лесно ще си занеса кафеварка за котлон.

По-нататък ходихме до Тамел, епицентър на туризма в Катманду, където посетихме две заведения. В заведенията севират най-често бири Еверест, Гурка, Туборг, и Карлсберг, и поднасят безплатно хубави фъстъци и едни печени хрупкави неща, които на мен хич не ми харесаха.

Отидохме до Тамел и обратно с такси - те са много евтини като цяло, след като човек се спазари. Тамел е в самия град Катманду, докато нашата къща е в град Лалитпур, но реално всичко е слято в един мръсен (не съвсем мега) полис. Малко факти за Катманду: височина над морско равнище около 1400 метра, средна лятна температура 29 Целзий, средна зимна температура 10 Целзий; зелени площи няма, освен тези които принадлежат на армията. Любопитното е, че и адреси няма; поне на мен не ми стана известно да има. Местата из града се опеделят спрямо големи кръстовища (по-често кръгови) наречени 'чок', а от там нататък не е ясно как да ги намериш. От нашия чок се стига пеша до главния офис на Обединените Нации за около 15 минути, като тази кратка разходка е типично пренаситена откъм всякакви предимно неприятни за пришълеца осезания. За около 20 минути пък се стига до площад Дубрар на (град) Патна.

Посетихме и Суаямбу, хълм над града където има Будистки манастир и комплекс, също известен и като храма на маймуните. По времето когато отидохме, не беше много оживено откъм маймуни поради ранния час. Освен това имаше ремонтни работи и освежаване на храмовете (все пак беше точно след Нова година за тях). По принцип от там би тябвало да се вижда града отдолу, но въздухът е толкова замърсен че това не е възможно.

По пътя обратно видяхме работещ слон - той носеше някакви дървета и двама човека по улицата. Те от време на време се нвеждаха колкото могат по-ниско за да избегнат уличните кабели. Докато работещите слонове са още малки им избират момче което да стане водач, който след това цял живот работи с тях.

Тъй като беше още рано спряхме в едно верижно заведение за закуска. Интересното за това заведение е, че наемат само глухонеми. Човек си поръчва със сочене от менюто. Аз си поръчах един от два възможни вида индийска закуска, без да знам какво да очаквам. Оказа се нещо като тънка печена сиренка (казва се доса), сервирана с два соса.

Последната ми вечер там ядохме две автентични Непалски вечери. Стана случайно, защото нашата диди ни покани на гости, а след това и хазяите направиха същото. Диди се казва Ниру и живее в сграда тип комунална, като тя и двете и дъщери имат една стая (тя е вдовица). В същата сграда живеят сестра и, и още няколко близки семейства. По Непалски обичай се сервира бял ориз с различни меса и зеленчуци, някои с къри, други със сусам на пюре, и със задушени неща тип спанак. Двете вечери бяха абсолютно идентични, освен че при хазяите имаше и люти мариновани моркови в доматен сос, и десертите бяха различни. Диди беше купила пай от много популярната пекарна, където нещата се приготвят по Германски рецепти. Готвачът там нарочно не учи другите как да ги приготвят, за да не избягат и отворят конкурентни магазини, както се е случило вече веднъж.

При хазяите десертът беше по-традиционен (расбури), приготвен от мляко без течната му част. Резултатът са едни порести топки, които се сервират със захарен сироп. Визитата ни при тях беше доста интересна. Храната беше проготвена от тяхната диди. Диуакар настоя да пием уиски, и дълго беседвахме за това и онова с него. Той е банкер в най-голямата банка в Непал, образован е в Англия. Жена му само от време на време се присъедини към нас, тя също работи. Като цяло нещата там са доста патриархални. Сред нещата с които човек трябва да свикне: когато е на гости, неминуемо някой ще го наблюдава как се храни без да яде и ще бди да му добавя в чинията.

Поради променливото време докато бях там (настъпва летния сезон, температурите са непостоянни), разбрахме че Непалците имат слабост към едно нещо като лек за настинки: топла вода. Това е може би защото топлата вода се предполага да е преварена, тоест по-чиста от обикновената. Втора степен е топла вода със сол и пипер, което си е добро решение за хората които нямат пари и са в опасност от обезводняване поради диария. Последното на мен ми се случи точно на време за трите полета обратно.