цъфтеж

Тези дни във Вашингтон се отбелязва Фестивала на Черешовите Цветове. Има много дървета, не само череши, из града, но около приливния басеин в центъра, където се намират множество паметници, са насадени по периметъра еднотипни череши. Това има нещо общо с една от първите дами, но не знам детайлите наизуст. Много е красиво... макар, че тази година по прогноза цъфтенето ще се размине с планираните дати на фестивала, дават го да приключи по-бързо от обикновено. На мен всяко такова зрелище винаги ми напомня на една любима първоизточна череша от детството с голямо лично-символично значение, тази зад гаража в Брацигово.

Голямо събитие покрай фестивала е едно надбягване (16км), чието трасе следва пътеката с цъфналите дървета. За съжаление има толкова голям интерес към точно това надбягване, че още през декември хората се записват за лотария, която определя учаснтниците. Аз не се класирах.

За това пък ние с Керълайн си направихме наше събитие - разходка (25км) с цел разглеждане и заснемане на възможно най-много паметници и любими места из града. Тази идея на мен ми хрумна още през лютата зима, когато забелязвах интересни зрителни композиции по време на пътуване с рейс или пеша. Планирахме един маршрут,


който да покрива повечето места от интерес за нас, и го насрочихме на календара още през Декември. Единственият проблем е, че тогава се целихме в уикенд, когато (1) да цъфтят дърветата (2) да бъде топло и слънчево, а се оказа че е облачно и чак сняг вали. Все пак с течение на деня се стопли и прекарахме добре.

A - сетих и за едно не толкова приятно явление (защото явно не мога да блогна, без да завърша с нещо отрицателно :П ). С настъпването на пролетта из целия квартал (предполагам, из целия град всъщност) се забелязват мишоци и плъхове. Обикновено около кофите, не са много големи; по размер са като тези, които видях и в Катманду, много по-малки и самостоятелни от онези, които сме виждали в Шанхай да препускат на глутници. Стига да не нахлуят вкъщи, не ми пречат особено...