кулинарни и леко по-некултурни мероприятия

Докато беше тук Българската агитка, се постарахме и да им покажем това-онова от възможностите за социален живот и социален алкохолизъм. Ходихме на най-добрата квартална кръчма, която се намира надолу по нашата улица. Предлага голям избор от най-различни Индийски и Непалски манджи, и обикновено (но не винаги) нещата от менюто наистина ги има. Веднъж като бяхме забелязахме, че група местни ученици (които бинаги носят зле-скроени униформи в бизнес стил) си поръчват само хамбургери, макар и зеленчукови, а ние само такива манджи - по правило почти всеки търси екзотиката, когато излиза да яде в заведение, освен ако не е голям невротик като Били БоБ. Такива хора често ядат винаги едно и също нещо, или нищо, когато са в заведение .. не е смешно и не капризност, напротив ужасно изтощително е, така че бъдете благодарни ако нямате подобни задръжки.

Та, ние май нямахме много такива проблеми в групата, защото с удоволствие експериментирахме от към ястия. Освен това с Дидо направихме момо екстраваганца. Тя се състоя в това диди да ни разведе да напазаруваме съставки (оказаха се около двойно повече, отколкото ни трябваха), което не беше голяма мъка, защото в радиус 50 метра от вкъщи има 'универмаг' и пазар за пресни работи. След това часове наред кълцахме, смесвахме, пасирахме плънки и месихме тесто, сгъвахме момоси и ги готвихме на пара за по 16 минути всяка партида. Направихме два варианта - едни с биволско месо и други с панир, нещо подобно на биволска извара, и накрая съвсем се разлигавихме и впуснахме в експерименти ... май всички си легнаха доволни, макар на някои да ни беше трудно да заспим. :П


На рождения ми ден се впуснахме в търсене на едно място в Киртипур. На околовръстностното нямахме късмет с рейсовете, защото единствения до там се оказа прекалено пълен за да се пробваме още седем човека да се наврем в него, но за това пък спазарихме една почиваща маршрутка да ни закара. По пътя те се опитаха да ни натиснат за още пари, но ние ги натиснахме обратно, и накрая всички останахме доволни от предварително уговорената сума. С малко питане стигнахме до "плочата", както е известно това място (или Неуа Лехана, което е названието на местните храни и напитки). Заведението е недовършена постройка, която предлага изглед над Киртипур. Сервират Неуарски храни и традиционни алкохоли. Храните ни се видяха доста люти, въпреки че много от групата сме ентусиасти. Успяхме да пийнем само по една ракийчица трета степен (предлагат от веднъж до петорно дестилирана), защото се опасявахме че вкъщи ни чакат мастики. проблемът с това място е, че няма много лесен транспорт - на връщане дълго слизахме от хълма към околовръстното, и от там хванахме един малко обиколен рейс обратно.

Още два анекдота, които си заслужава да се запомнят:

Дидо има нещастието да стъпи по джапанка в гандата гняз (виж тук), която се събира в канавката, след което отсъдихме че се налага ампутация;

след като си заминаха милите ни гости, викнахме от улицата "специализиран работник-рециклатор" с рикша и му продадохме стотината бирени бутилки, които се бяха натрупали в кухнята. Явно ще бъдем принудени да изпием някакви нови бири, за да можем да открием пивоварен сезон 2012.