коте-прилеп, куче-прасе: сиануквил, камбоджа

Да ви кажа честно, много малко видяхме от Камбоджа - само единия Сиануквил, град на крайбрежието (карта). Но всъщност това беше целта, искахме плажна почивка, и излезе страхотно. Избрахме дестинацията според препоръките на Филикс, един много висок и близък другар който сега е в Катманду, но е живял и работил там в продължение на четири години. Той ни разясни разни тънкости от рода най-евтини самолетни билети, най-приятни заведения, най-хубави плажове. Даже маше идея той и Барбора да се включат, но после те бяха сразени от финансовата и отпуск-ната реалност. Жалко.

Потеглихме в Събота на обяд, някои в много рохко състояние, защото започнах отново да пия алкохол предната вечер след шест-седмични пости. Летяхме през Бангкок до Пном Пен, където трябваше да ни чака такси за три и половина часовото пътуване до Сиануквил. Там също има летище, но през 2007 скоро след откриването му имало зверска катастрофа при кацането на един полет, затова сега едва-едва отново задвижва полети. Шосето от столицата до там също до скоро е било трагично, от липса на поддръжка и защото от пристанището към Пном Пен се движат тежкотоварни камиони, но сега е по-добре. Намерихме един кощунствено скъп превоз и го изпътувахме. (Можехме да останем в Пном Пен вечерта, ама не искхаме, пък! За да се събудим на плажа.)

По улицата, която слиза стръмно към плаж Серендипити / Очетийл преобладават хотел-ресторантите. Там намерихме новите си приятели, собственици и персонал на New Sea View Villa и те приеха много радушно. Освен тоав имаха страхотен бонус: едно миниатюрно и съвсем безпомощно черно котенце. Там поседявахме сутрин и привечер, на солидни омлети или напитки. Много от клинетите също се любуваха на котето; една вечер някой точно напираше да го снима, когато забелязахме под масата десет сантиметров черен скорпион ... Друг емблематичен ресторант на тази улица се яви Maybe Later. Там ограничават менюто до мексикански храни, но барът е по-мащабен, и също се запознахме със собствениците. Въобще в този град преобдлават чуждестранните собственици и мениджъри на заведения и хотели (чужденците са ограничени само откъм покупка на имоти, но могат свободно да развиват бизнес). Всички бяха много дружелюбни, и по между си са по-скоро окуражително настроени, отколкото върло конкурентни. Вечер след като някои свършат работа и затворят ресторантите се събират в баровете при колегите си и заедно си пият.

Ние също станахме част от групата - участвахме в игра на 'тривиа', което ще рече в отбор се опитваш да отговориш на различни въпроси от 'обща култура' в области като наука, история, география, и тн. За всеки отбор се дава по един отговор на всеки въпрос. Ние не победихме, така че не разбрах каква е наградата, но често е от рода наш'та маса черпи ваш'та маса в полза на победителите. Все пак аз успях да спечеля кана бира за нашия отбор при следната игра на ези-тура: всички стават и преди всяко хвърляне на монетата си слагат ръцете на главата или 'опашката' (които на английски съотвестват на двете станри на монетата), който не познае сяда, после пак се хвърля, и печели този който познае най-много пъти по ред. Докато елиминирам всички, познах седем пъти по ред - вероятността това да се случи е по-ниска от един процент :П

Джейн, една много сърдечна дама която от години работи за туристическа компания в най-различни екзотични и други места, също ни препоръча новооткрит Кмерски ресторант (болшинството хора в Камбоджа са от етноса Кмер) подходящо наречен Ням. Менюто предлага множество ястия в малка или голяма порция; ние се нахвърлихме на безброй малки порции, като най-много ни харесаха едни миниатюрни свински кюфтенца на скара със сладко-доматено-фъстъчен сос. Десертите (които бяха само в огромни порции) също ни впечатлиха: половин сладка печена тиква пълнена с кокосов крем и тестени работи пълнени с пюре от червен боб в сос от джинджифил.

Дейностите ни извън този тесен, но иначе напълно самодостатъчен, периметър бяха на вода. Един цял ден прекарахме на лодка заедно с водолазна група, въпреки че ние само шнорхелирахме (аз не мога да се пробвамна водолазни занимания, поради стара ушна травма). Водачът беше един Ново Зеландец, много забавен и скороговорещ, който иначе работи като моряк по целия свят. Извозихме се до рифове около близките острови. Подводните гледки не бяха лоши, но бурни превалявания бяха размътили трайно водата и видимостта беше много ограничена. Все пак съгледах раковини, които иначе познавам само като сувенири, и типичните за региона риби. Гадното обче стана на връщане - двигателя, или по-точно скоростната кутия, загина на около час и половина от пристанището. Дойде друга лодка да ни тегли, но всичко това се разви доста бавно и отегчително. Тад два дни ходи на дълбоководен риболов, като и двата пъти бил сред малцината които не страдали от целодневна морска болест. Опознахме се с капитана на риболовната лодка, който също има бар в града.

Плажовете

Едно нещо винаги е ясно: най-якият плаж е по-отдалеченият. В този случай, плаж Середипити / Очетийл, който е на самия край на улицата и не мога разбера защо се брои за два различни, е по-балъшки. Половината е отрупан, на всеки 12 метра, с най-еднаквите възможни барове, след което е пуст но за това пък замърсен. Положителната страна на тези барове е че има евтини и сносни по качество бири, и моите любими зелени кокосови орехи - дори изсмуках няколко с пастис, няколко с ром ... отрицателните включват това, че (особено вечер) клиентелата е от пияници от досаден тип и мъже дощли за секс-туризъм - по една алея, която минава през всички барове по протежение на плажа гастролират проститутки. Освен това на този плаж са особено кохцентрирани хелоучета, тоест сноват около стотина деца, които настоятелно продват гривнички или слънчеви очила и възрастни жени, които продават плодове, масажи, маникюри, и обезкосмяване с памучен конец, и няколко просещи инвалида.

По-страхотния плаж е Отрес, малко на изток от другия, отвъд едно природно разделение. Човек може да иде пеша по Очетийл, като тръгне от Улица Серендипити и извърви еднообразните барове, след това друга редица еднообразни заведения по-като за Кмер клиентела. Те като че ли като идват на плажа, искат да ядат тонове морски дарове, затова тези заведения имат по-солидни маси и по-различни шезлонги. Освен това в Кмерската част масово се дават спасителни жилетки и пояси под наем, защото те май не се научават много-много да плуват. Следва дълга ивица плаж без заведения, но там има доста боклуци. Иначе е хубаво - откъм сушата е гориста пустош, и тук-там има ступвания на хамаци където Кмерци си правят излети. този плаж свършва с излаз на един поток, където има малко рибарско селце и ръждясало мостче, след което се издива един хълм. Откъм морето са формирани много интересни скали, изглежда на места е имало и някакви железни жилки (или пък нещо голямо и метално се е стопило и е запълнило процепи в скалите? Не можах да си ги обясня).

И след тях се открива плаж Отрес. По него също има заведения, но засега са по-разграничени едно от друго и липсва алея. ЗА съжаления обаче и тук строят такава, което предполага даразвалят работата. Филикс ни разказа, че преди няколко години властниците изгонили насила рибарите, които си живеели там, за да 'развиват' района, и тези хора все още стоят наблизо в бараки, защото ако съвсем се изселят ще загубят правото на каквато и да било компенсация, а междувременно съдът съди. На Отрес има няколко оферти за уинд- и кайт-сърф. Аз се пробвах на първия, но имаше много силен вятър и всеки път като изправя платното и хвана ватъра, той ми го изтръгваше от ръцете. Какво да се прави, не съм голям талант откъм равновесие. Но все пак най-хубавите плажове си остават тези на многото островчета.